Gregory’s Blog

Blogspot.com се отменя, минавам на wordpress. А защо така, можете да научите тук. Новият ми адрес е grigorweblog.wordpress.com. Моля да си актуализирате връзките и RSS четците. Старите постинги си остават на този адрес.

Новият ми адрес е grigorblog.blogspot.com. Моля да си актуализирате връзките и RSS четците. Старите постинги си остават на този адрес.

Днес е ден за сеир. Ден за сеир има всеки път, когато стартира поредния “Интернет портал” по поръчка на държавни институции. И понеже сме в ЕС и хем сме модерни, хем има пари да се усвояват, дните за сеир напоследък се увеличиха. То не беше здравна каса (пионер в “успешните” IT проекти), електронно правителство, търговски регистър, а сега - детски градини. Е, градини, градини, ама сеир. Слава богу, че не ми се налага да се регистрирам.

Щели да се обадят на НСБОП да проверява лошите хакери, дето сринали сайта. А на прокурор дали ще се обадят да провери за какви пари е направен този сайт, че по форумите се разказва за едни 400 хилки? А това са доста пари. Плащаме мизерни пари за детска градина, а тя отглежда децата в мизерни условия. Преди години събирахме “дарение”, за да се отремонтира стаята на децата и да се купят нови дюшеци. Платихме 20-ина лева на дете - общо 4-5 бона. Задачка: колко стаи могат да се отремонтират с 400 бона? От време на време питам Гея какво яде на обяд в градината? Отговорът най-често е зеле, боб, ориз, грах, леща. Задачка: при 4 лева храноден примерно, колко време децата във всички детски градини в София ще ядат здравословна и полезна храна?

И какво реват от тези “хакери”, които са я 70, я - 70%. Никой ли не се сети, че ще има и такива? Аз, прихващайки новината за сайта случайно, първо си помислих колко ли народ ще се втурне да се регистрира и колко ли хакери ще му се пробват. Интересно какво ли си е помислил някой родител, който трябва да си вкара детенцето в градина на всяка цена? Интересно какво пък си е мислел софтуерния архитект?

И още нещо - защо общината пак прехвърли вината на родителите (и “хакерите”)? Защо превърна избора на детска градина в състезание по цъкане с мишка и натискане на F5 (а даже няма концепция как ще се подреди класацията към днешна дата)? Защо при полуработещ сайт кандидатурите са 10-20-30 пъти повече от местата (а може би няма достатъчно градини?!?) и от какъв зор родителите трябва да отнасят стреса от това занимание?

Малко по-свежо вървят постингите на Георги Чорбаджийски. Те са от типа аз-казах-ли-ви-че-така-ще-стане:)
http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2008-02-03
http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2008-02-04
И един готин коментар от там:
“Сигурно е имало конкурс - Сирма, Мирма и Фирма, съответно 400К, 500К, 600К. Избрана е най-евтината оферта.. Всичко точно ..”

Постингът ми “Събрано” от 29.01 е публикуван в Капитал Light в рубриката “Постинг на седмицата”. Хубаво ми е:)

На гости при баба и дядо. Не са ме виждали 7 месеца, а на мен са ми се случили големи неща. Питат, вълнуват се, недочуват и все пак попиват всяка дума.

Моментът на наставленията. Стандартните - да се обичаме, да се уважаваме, да спестяваме, да трудолюбим и т.н. Изненада, има и нещо ново - да не даваме и да не вземаме рушвети!

Сутрешно…

Ежедневно…

Ще ви подаря една идея, тъй като няма да имам възможност да я осъществя (идеята всъщност ми беше споделена от Тишо).

Los Angeles Guitar Quartet ще имат няколко участия в съседни държави.

31 Януари - Сплит, Хърватия
2 Февруари - Подгорица, Черна гора
5 Февруари - Белград, Сърбия

Детайлите ги има на стрницата им.

Квартетът има 27-годишна история, множество награди и Грами-та, а четири китари звучат вълшебно. В Youtube има доста техни изпълнения. Прилагам аранжимент на Унгарска рапсодия No.2 на Лист за заинтригуваните:

http://www.youtube.com/watch?v=QydQlp1HFpw

Неделя. Витоша. Вятър. Работи само кабинката. Стълбите от Лалето до кабинката уморяват и изнервят хората и после те недоволстват - колко са стари тия лифтове, колко са калпави, как новият собственик нищо не е направил. И тогава някой казва: “Ще видите вие Бойко като пусне метрото до Черни връх”:))

***

На лятното парти преди една година седели двама колеги на покрива на една къща, гледали лунната пътека и си пиели кротко. Дошъл един джуниър и понеже джуниърите са много общителни и държат да познават всички и да си общуват с всички, заговорил колегите и ги питал какво правят горе на покрива. Ела, казали, и ще ти покажем. Подали му ръце и го изтеглили. А сега кажете какво правите? Ми чудим се как да слезем:)))

***

Един познат от Бургас: “Зима е, човек. Нищо не се случва тук. Хората на по 25-30 години излизат в четвъртък, защото тогава учениците не ги пускат и можеш спокойно да седнеш и да пийнеш. Иначе седи някаква направена и нагримосана, а от задния и джоб се показва бележник с двойки и бележка за ОВИ”.

Обичам да откривам случайно нови и готини изпълнители. Изненадата в случая е още по-голяма, защото KT е момиче и свири на кухарка. Определят музиката и между фолк(кънтри), рок, че даже и пънк, което едва ли има значение, ако песента те грабва и прави зимата да се запролетява.

http://www.youtube.com/watch?v=0tlU-1u1JC8

В неделя Гея беше поканена на рожден ден в “Дънкин Донътс” на Попа. Тя се развалнува, защото хем обича такива мероприятия, хем пък е в нова група и още не се познава с децата много добре. Детската суета си каза думата и тя се облече с пола, бял чорапогащник и розови велурени ботуши до под коляното. Тръгнахме да изизаме и аз и казах да не ходи както го прави обикновено - с подскоци, подтичвания и т.н., а да внимава къде стъпва, за да не изкаля ботушите преди да стигнем до празненството.

Минахме едва пет метра, когато видях, че целите и ботуши са кални, а чорапогащника беше изкалян на сгъвката на коляното. Последва преобличане и преобуване. Вчера Нина ми каза, че чорапогащникът не се е изпрал нито в пералня, нито след накисване в белина. Още ми е мистерия, как Гея успя да се изкаля така, при положение че за първи път наистина вървеше не като полуопитомена маймунка, а като млада дама, макар и пет метра.  

В понеделник си взех костюма от химическо. В сряда го облякох за първи път, а в сряда по обяд панталонът вече беше готов за ново почистване.

София е ужасно мръсен град. Човек го усеща по уж дребни признаци като изкаляни обувки, изкаляни панталони, черната пепел по терасите. Да де, ама ако в момента в града се разхождат два милиона чифта изкаляни обувки , май имаме сериозен проблем и той не е само естетически.

И за да избегна коментари от рода “Ми вали, затова е кално” само ще добавя нещо, което казах на Нина, когато се върнах от Нова Зеландия. В Уелингтън също валеше. В Уелингтън валеше толкова, че хората бяха построили навеси по някои тротоари. Само че в Уелингтън водата в локвите беше бистра и не оставяше кални петна по дрехи и обувки.