Gregory’s Blog

Вчера вечерта гледах “Летящи кинжали”. Много приятно филмче, гледам го за втори път. Въобще китайците направиха една много добра серия - “Тигър и дракон”, “Герой” и “Летящи кинжали”. Може и да летят, но го правят с чувство за естетика:) А този тип филми за древен Китай с нереално кунг-фу винаги са ми харесвали. Едно време Джеки Чан ги правеше смешни, а сега ги правят красиви, изпипани и трагични. Сюжета е без значение, филма просто си е съзерцателен.

За тази банда ме светна Диляна едно време. От време на време се присещам за тях и наскоро си изтеглих един The Best. Най-странен е вокалът на групата, който солира на флейта и по време на живи концерти стои само на един крак, като щърк. Не съм се заслушвал в текста на песента, но само заглавието и носталгичността на музиката са достатъчни за да ги асоциирам с периодите си на безвремие, в които изпадам понякога.

Дядо Коледа се отби при мен малко по-рано и ми даде нов лаптоп. Не е кой знае какво, но като всички мъже и аз обичам нови hi-tech джаджи. Процесорът е Centrino Duo, което може би е dual-core, още не съм проверил. Има и fingerprint, който снощи тествах с незадоволителни резултати. Софтуерът на HP ми сканира показалеца и средния по четири пъти за по-сигурно, след това се оказа, че четири от пет опита са неуспешни. А даже си бях измил ръцете:) Иначе може да се използва като Single Sign On, но аз се отказвам да го ползвам засега.

Тук се сещам за една фраза, която определя методите на автентикация: “Something you know, something you have, something you are”. Паролите спадат към първата категория, магнитни карти и генератори на пароли - към втората, а биометриката- към третата. За първите два е ясно, че са уязвими и могат да бъдат компрометирани.  Третият също сам по себе си не е силен метод - още се сещам как Уесли Снайпс отваряше едни врати с едно око на виличка в един филм:)

беше далеч по-добър от предния. Отчетох се във фитнеса. Това е моята “риба”. Така ме учиха едно време врелите и кипелите в семейните дела, че мъжът когато се бракува научава колко е приятно да се ходи на риба. Аз си ходя на фитнес или плуване. Условията са изключително благоприятни за активен релакс.

В неделя с Гея се отчетохме на ледената пързалка зад НДК. Беше не много добре организирана, леко мокра и толкова пълна, че ако паднеш винаги завличаш още някой. Но пък кънките винаги са приятно занимание. Най-малкият номер е 31. Кънките са още нови и много добре наточени и пързалянето е истинско удоволствие. Сега ще обработваме началството за едно ледено корпоративно събитие:)

В събота ходих за сефте на ски пазара. Имаше от пиле мляко, но аз не съм голям специалист и не бих тръгнал да си купувам сам ски оттам. Намерих обаче нови ски обувки за 150 лв., което си е жива далавера.

Друг зимен спорт, който практикувах в събота беше пиенето на червено вино:) Еноложката на ERP форума сериозно ме уплаши, като каза че вината трудно отлежавали повече от 5 години без да развалят качеството си  и аз решх, че е време да си изпия колекцията. Започнах от по-семплите вина. В събота изпихме едно Каберне Совиньон от Стара изба, Ямбол, 1996, което противно на очакванията се оказа приятно балансирано и плътно с леко кафяв цвят и не много силен танин. Тепърва предстоят още десетина хубави червени вина. Към края на зимата най-вероятно ще имам само спомен за колекция:)

Новата рубрика е песен на деня. Ще се постарая да закачам за всеки ден по една песен, която съм решил, че е подходяща за деня по една или друга причина. Песните няма да ги качвам (Справка НСБОП), но ще се радвам ако мога да предам настроението си. Рубриката си има таг и линка за нея ще е този.

 

Снощи хванах последният участник в танцовия конкурс на Слави. Танцуваше салса. За салсата не знам нищо, освен че баба ми и дядо ми така викат на салатата:) Но песента ми беше позната, адски хубава и ми върна някои спомени.

Бяхме в Ахтопол, ядохме, пихме и отидохме в текила бара, който трябваше да е дискотека, но приличаше повече на бункер. Отидохме доста рано, така че вътре нямаше никой с изключение на DJ и една двойка, DJ пускаше само тази песен, а двойката танцуваше страхотно. Ние естествено въобще и не се опитахме да танцуваме. По-късно дойдоха и други хора и заведението започна да се пълни. DJ продължи да пуска латино, като много често пускаше и тази песен. Близо два часа почти никой не посмя да танцува, просто танците на тази двойка вдъхваха страхопочитание. Някъде по това време аз достигнах до истината, че съм дърво и не е много естетично да се вихря по дискотеките.

Песента е хубава, гореща, има заряд и е песен на деня напук на времето.

Отчетохме се и ние на Киномания 2006 с “Климт” с Джон Малкович. И май смо ова мога да кажа за филма. Потресаващо тъп, лошо направен и неподреден филм. Като се почне от това, че филма е построен на принципа на съня, мине се през това, че практически нищо не научаваш за Климт и се стигне до това, че картините са му бегло показани в някои кадри, просто е пълна трагедия. Ако трябва да кажа нещо хубаво за филма, то е, че Малкович си е на мястото и че има много голи жени. Не знам кой е режисьорът и не ме интересува, но филма приличаше на “интелектуално търсене” на студент първи курс.

Сега малко за Киномания. Може би е хубав фестивал, но не може да организираш фестивал от този род и мащаб и да не направиш централизирана продажба на билети. Билетния център на НДК продавал само за Зала 1 и за Люмиер, кино Център си продава за техните прожекции - пълен хаос. Когато се опитах да купя билети за “Завръщане” в кино Център, се оказа, че всичко е заето, но те предложиха да ми продадат билети и да ни сложат столчета. За “Климт” бяхме на балкона, където бяха гъзарските места - дивани и огромни кресла, които се брояха на пръстите на двете ръце. Билетите бяха по-скъпи, а местата не бяха номерирани. Оказа се, че нашите места са дублирани.

Може да звучи прекалено еретично за организаторите, но билети могат да се продават и по електронен път. Всяка пета дипломна работа на студенти по информатика е на тази тематика. Но не, сега сме само 2006, прекалено футуристично звучи.

I’m mad about the filters. I spent a whole day looking where is the filter of the Sales Header in the Orders form. Neither GETFILTERS nor GETVIEW show any result. Then I found it. The filter is set ut in the SourceTableView property of the form, so it is automatically put in the 2 filter group. So if I want to obtain such filters I must set the filter group at first and then use GETFILTERS. Still there is something that is not quite clear to me.

Here is the normal usage of filter groups using SETFILTER:
FILTERGROUP(2);
SETFILTER(“Location Code”,’MyLocation’);
FILTERGROUP(0); 

However the working equivalent of this using SETVIEW is:
SETVIEW(’where(Location Code=FILTER(MyLocation))’);
FILTERGROUP(2);

I’m still wondering why is this so or it’s just a side effect.

От няколко дни пак пиша код и така ще е в следващият месец и половина. Някак си по-различно е писането на код от друг тип интелектуален труд. И мисленето се пренастройва и псувните стават по-сочни:) Този проект си е живо предизвикателство, защото писането ще е много, а трябва да стане бързо и много чисто. Част от нещата са били писани от други хора в друга версия и аз имам предизвикателството да го направя по-добре. Черешката на тортата е, че пиша един парсър на c# за формите на Dynamics NAV, въпреки че синтаксисът им не е описан никъде. Все пак писането в Visual Studio 2005 среда е приятна занимавка. Там кода сам се пише:)

След като първият сезон приключи по Нова, се чувствам длъжен да кажа няколко думи. Доста приятен сериал и доста различен от масовите полицейско-съдебни истории. Изгледах сериите почти без пропуск и ще чакам новите. Една идеална програма за дългите зимни вечери би била - Бягство от затвора, Изгубени, 24, Малкълм. Но най-вероятно след края на реалититата по Би Ти Ви и Нова те ще се кротнат за известно време и ще завъртят стари сезони на стари полицейски сериали.