Среща
Сутринта пътувах в 204. От една спирка се качи мой колега от университета, който не бях виждал 4-5 години. Всъщност той е от малкото хора, с които ми беше интересно да си общувам. Той не ме видя, а между нас имаше доста тълпа. Видяхме се, чак когато слизах от автобуса. Времето стигна само за едно “Драго ми е да те видя.”
Не стига, че трудно създавам познанства и приятелства и още по-трудно ги подържам, ами и обстоятелствата взеха да ми пречат да си осъществавям контактите.