Лафим си днес с един немец на workshop-а, който се занимава с един софтуер, който е сложен, но е далеч по-лесен от която и да е ERP система. Заедно с него има и бъларин, който се занимава със същия софтуер в България. Немецът пита българина: “Ти с всички модули ли се занимаваш?”. Естествено българина казва “Да” и пита съответно “А ти само с този модул ли се занимаваш?”, при което немецът казва “Да, но worldwide.”
Хубав отговор:)
В командировка във Варна съм. Цял ден съм на един workshop, а вечерта реших да поседна в бара на хотела, където има безплатен wireless и да поджиткам малко в глобалната мрежа. Смъкнах се в бара с компа, поръчах си една малко и запалих машината, обаче wireless мрежи - йок. И се почувствах глупаво - цялото ми слизане и поръчанато малко бяха в името на интернета, който не мога да си подкарам. В интерес на истината за сефте ползвам wireless. Едната сервитьорка казва, че в момента нямало нет, другата ми дава парола, иди ги разбери. Викам си, и без това запалих машината, поне да поработя. И както си работя, забелязвам аз едно копче на лаптопа с картинка, която представлява нещо като предавател. Цъкнах го, светна синьо. Потърсих мрежата и взех, че я намерих. Както вече казах в заглавието на поста, и най-умният е малко прост. Другата поука е, че хората вече правилно са измислили методология за решаване на компютърни проблеми. И според нея първо се проверява хардуера:)
Софтуерът, както всички знаем, работи перфектно:)
Отличен. В събота се посветихме на шопинг, пица, “Нощ в музея” (идеално разтоварващ като за събота следобяд) и Евровизия. Аз даже направих нещо за къщата си, като монтирах лампата в стаята на Гея. Това да пробия таван и да свържа лампа вече го правя със затворени очи:) Бавно, но уверено разкарваме висящите фасонки с крушки и ги заместваме с лампи.
В неделя пак бях на Витоша. Смея да твърдя, че вече карам борд много добре. Синята писта я минавам на скорост и без да падам. Още сутринта обаче паднах на твърдия сняг и си натъртих задника зверски. Иван се включи следобяд и се оказа, че с компания е по-приятно. Най-малкото 20 мин. на лифта на са малко време. Приключих деня с “Илюзионистът” с Едуард Нортън. Хубав филм. Странно е, че за толкова кратко време излизат два филма с илюзионисти. А аз не мога да преценя дали той или “Престиж” ми харесва повече.
Цял ден в събота чаках Евровизия, очаквайки не шоу, а сеир, като в предишните години. Обаче имаше шоу и то доста висококачествено. Това е лично мое мнение. Още не съм чел какви са коментарите по мрежата и пиша този пост необременен. Хубаво шоу беше, защото имаше суета, снобизъм, добър дизайн и визия. Неадектатността на някои изпълнители не можа да попречи на цялостното впечатление. Още по-доволен съм, че спечелиха моите фаворити. Аз гласувах за тях по пет пъти от два телефона, защото песента наистина ми харесва, а и представянето и беше впечатляващо. По-късно се сетих, че “панталонките” на Аксиния и “полата” на Вики от Мастило заслужаваха поне по един СМС.
Успех на “Вода”!
Мяркам тази песен напоследък по Mtv. Тази телевизия май много се развали - почти няма шанс да я пусна и по нея да върви музика, същото става и с VH1. Както и да е, важното е, че уцелвам тази песен вече няколко пъти и ми харесва. Клипът също е забавен. Много ме кефи момента в студиото на негрите. А и отдавна не ми е звучала някоя песен в главата по-продължително.
Сещам се за Евгени, който едно време стоеше, програмираше супер настървено известно време, после казваше “Готов съм. Сега ще се наградя с един час интернет.” И нямаше световна сила, която да го спре да го направи. Та на мен от три дена ми е бръмнала главата. Изведнъж се струпаха адски много проекти, които са безкрайно различни един от друг. Всичките ги работя едновременно и толкова се обърквам, че вечер не мога да си кажа името. Та реших и аз да се наградя с малко ICQ тази вечер и да си пусна малко Iron Maiden за разпускане. И разбрах, че всъщност тази песен е идеална за песен на деня.
Като начало какво е гурме? Според речника това е познавач на добрата храна и напитки. Освен това е и храна, която е перфектно приготвена, съчетана и красиво и изискано поднесена. Според претензиозните списания една храна е гурме само ако се приготвя свръх сложно от безбожно скъпи продукти в снобски ресторанти.
Нина обаче днес ми даде страхотна дефиниция за гурме. Обадих и се да я питам дали има настроение за обяд като гледах колко е страхотно времето навън. Тя ми каза, че има и поради тази причина е седнала другата на кръчма на открито да ядат кебапчета с пържени картофи и да пият бира. Хайде сега се го представете и кажете не е ли това гурме.
Аз пък си сглобих един сандвич в “Дар от боговете”, който беше безбожно скъп, но и изключително вкусен. Току що изпечена чабата с маслини, крем сирене с маслини, гауда с кимион, свинско печено и пресни краствици и домати. Този гурме обяд беше завършен със сладолед Дарко “Ескимо класик”.
Идеята ми е, че не ти трябват трюфели по 5 бона килото, за да бъде обядът ти гурме. Важно е храната да хармонира с теб в момента. Естествено трябва да има и минимални изисквания за хигиена, качество на продуктите и др.
Като гурме ще помня и онези моменти в квартирата в Дружба, когато 5 момчета готвехме боб пиейки, после го изяждахме полупияни и се донапивахме с някакви ракии и през цялото време се забавлявахме адски много.
