Gregory’s Blog

Today I passed the Navision Financials exam. I have a three years of experience with Navision, I read the whole training material and still I did not feel confident enough. The reason for this is that still there are areas of Navision that I haven’t worked with.  After so many exams taken for Microsoft certifications, I believe that the experience is much more helpful than the theoretical training.

Тази седмица продължи малко по-дълго, като причината затова беше откриването на няколко воднисти пъпки по гърба и краката на Гея. Диагнозата беше ясна - варицела. Като научихме колко време трябва да стои вкъщи решението да я изпратим при бабите дойде спонтанно. Та напалих колата в петък и след кратко пътуване доставих Гея в Ямбол. Малко ядене, пиене и пиратстване в DCC-то на тъщата(в резултат на което се сдобих с повечето актуални филми в момента) и хванахме пътя за София. Неделята традиционно вече я изкарах на Витоша. Времето беше разкошно. Романски работеше до горе. Спусканията бяха колкото приятни, толкова и уморителни. Започнах да разбирам защо има разлика в цените на екипировката и какво точно да търся, ако тръгна да търся. В резултат на този изтощителен уикенд днес съм като бито куче. Надявам се до следващия уикенд да се стегна:)

Днес си получих паспорта по DHL, които своеволно решиха да го доставят на рецепцията на централния ни офис, при положение, че аз съм им написал друг адрес и при положение, че се обадиха да потвърдят времето и мястото на доставка. Толкова за DHL. Визата ми е за 10 години, което ми се струва супер странно. Поне в Expiration Date пише 2017 г. Ако наистина е за 10 г. ще се постарая да отида там толкова пъти, колкото е достатъчно за да разбера що за странен народ са американците и да се пробвам да мина по Route 66.

Писах, писах, и най-накрая ми се затри поста. Взех виза за Щатите. Сан Диего, дръж се, ида:)

Атмосферата в посолството е подтискаща, най-вероятно нарочно.

Заглавието го вземам назаем от една луда, която ни се лепна на Нова Година на ъгъла на Патриарха и Витошка и когато ние и казахме да си ходи у тях, тя каза, че живеела ей тук, над весели празници… и делници. Там имаше огромна украса, на която пишеше “Весели празници”.

Та днес е празник. И не един, а цели два. Кеф ти да любиш, кеф ти да пиеш, кеф ти и двете. Обаче, освен празник, е и делник, така че нямам кеф за нито едно от двете. Празниците нарушават нормалния ми ритъм на живот и това ме тормози, затова напоследък не ги харесвам. Допълнително имам и неприязън към двамата светии Трифон и Валентин, че са патрони на неща, които не се нуждаят от това. Да не говорим, че има световен заговор на търговците на червени сърцевидни балони. От личен опит знам, че най-сочните скандали стават баш днес. Така че честит св. Валентин на ученичките (дали някоя ме чете:)), честит Трифон на зидарите и кофражистите (не ме бърка, ако не ме четат) и успешно оцеляване на останалия свят.

Имам си две любими филмови семейства - това на Малкълм и това на Реймънд. Малкълм споделя вечерята ми всеки ден от 20:00 по Фокс, а Реймънд гледам понякога, когато съм буден. Семействата и случките и в двата сериала са толкова шантави, че предизвикват постоянен хилеж. И както се смееш грозно, изведнъж се светваш “Чакай малко, и аз бих реагирал така”:) Просто нашите животи и семейства са толкова идиотски, колкото и тези на Малкълм и Реймънд. Там просто нещата са по-концентрирани, за да се съберат в няколко сезона по двайсетина серии.

Усърдно събирам всички документи, които ми трябват за интервюто ми в Американското посолство. Вчера се загледах в моят акт за раждане и този на дъщеря ми, който е издаден 21 години по късно. На гърба на моя имаше печат, че са изплатили еднократно помощ за първо дете от 100 лв. от ведомост. На гърба на акта на Гея пишеше, че е изплатена еднократна помощ от 100 лв. На първо гледане разликата е, че моята помощ е била от ведомостта, докато тази на Гея - от НОИ. А колкото до сумите - 100 лв. през осемдесета май е повече от 100 лв. през 2002.

Поредната прочетена книга. Хубава е, с една малко но. Това е втората книга на Пол Остър, която чета. Стила ми харесва, сюжета - не чак толкова. Краят на тази книга не беше добре направен, но книгата е хубава и приятна за четене. Харесва ми, че и в тази книга той експлоатира темата за случайните и неслучайните събития в живота ни и странните връзки между хора и случки.

Мина почти неусетно. В събота бях детегледачка и с Гея си играхме с подаръците и от рождения ден. Нямам предвид куклите, защото с тях нямам как да се играе, обаче тя получи някаква играчка, където се моделира с пластелин, както и една друга особено сложна, която рисува различни концентрични кръгове и прави калейдоскопични картини. Гея е пораснала, укротила се е и е много приятно да се играе с нея.

Вечерта отидидохме на гости на Яна и Румен в Дружба - три дена път с камили. Посещението започна много романтично, понеже половин Дружба беше без ток повече от половин час. За мен беше шокиращо първо да няма ток, а след това и да няма ток толкова дълго. РУмен е човек, с който времето минава незабелязано. Има една хубава дума, която го описва - сладкодумец. Говорихме си с него, как хората натрупват с времето някакви страхове в себе си, които после се опитват да проектират върху поведението на други, най-често на своите деца. Той работи в момента във фирма, която се оглежда за информационна система. Ситуацията е класическа по български - хем им трябва система, хем цената на която и да е система им се струва висока. А консултантските часове и тарифи не искам да си помисля какъв скандал предизвикват.

В неделя пак бях Lord of the Board. Качих се на Витоша сам. Цяла сутрин се упражнявах на Меча поляна, но бъхтането по баира ме измори и мечка страх, мене - не, качих се на Романския лифт и пуснах пистата от Алеко до Долна Романски. Видях, че не е страшно и изкарах целият следобед на тази писта. Толкова се изкефих, че за малко да изтърва кабинката за надолу. Вече съм PRO, както казва Тишо.

Неделята продължи със седмичното пазаруване в Билла. Гея ми беше подозрителна, че пътува кротко в камиончето, а не иска да виси по най-невъзможни начини от количката, но като погледнах, тя беше заспала седнала. Изглеждаше толкова бебешки. А пазаруването мина бързо, тихо и без нерви. За пълната количка този път ни дадоха обидно ниска сметка от под 100 лв.

Джедаите в неделя вечер ги замених с Lost. Бях адски уморен, но сериалчето е зарибяващо, а и има толкова големи очаквания за този сезон. 

В неделя вечерта заспах утрепан, което значи, че уикенда е бил повече от добър.

Още от сутринта денят е наситен с “обществено значими” събития. Има някаква тревога във въздуха. Хора, които не слизат от колите си, днес се предадоха и вървят пеша. Разбирам, че убийството на един човек не трябва да се подминава с лека ръка, но какво общо имат редовите софиянци с това. И защо бакшишите използват възможността си за бързо групиране за обществен натиск и изнудване.

Аз само искам една малка импресийка да развия тук. Представете си, че утре стане поредното “знаково”, “нагло”, “публично” и т.н. убийство на някоя мутра. Какво ще стане, ако и мутрите излязат с кортежите от кубчета и патлаците на кръста да протестират пред парламента.