No Smoking: Вместо увод
След като обявих това като кауза на блога, ще дам малко обяснение защо го правя. Мислех да пусна много силен пост, в който всяко изречение да почва с “мразя” с главни букви, но реших, че само ще изгоня пушачите от скромната аудитория на този блог. А нещата, които смятам да пиша под този таг, са предимно за тях. Затова ще се опитам по-умерено да споделя личната си мотивация, макар и непълно.
Вярвам, че е едно от хубавите неща във възпитанието ми, е пълното отрицание на пушенето.
Вярвам, че пушенето е нездравословно и долнопробно занимание.
Не ми харесва мириса на дима, още по-малко, когато мирише нечий дъх или дрехи.
Вярвам, че времето, изгубено в пушене, може да се употреби в пъти по-полезни и интересни занимания.
Не вярвам в ехидността на пушачите, когато отговарят, че пушат, защото така им харесва.
Не вярвам, че пушенето успокоява нерви.
Не вярвам, че кафето е по-вкусно с цигара.
Не вярвам, че пушенето е социално занимание.
Не вярвам, че пушенето те прави пич/ка.
Не ми харесва да ме набутват на най-гадните места в заведенията, защото това са кътовете за непушачи.
Не ми харесва, че съотношението на места за пушачи и непушачи в заведенията е 9:1.
Мисля, че неуспелите да откажат цигарите са слабоволеви в най-лошия смисъл на думата.
