Книги
Бях позарарязал блога малко и се случиха две неща - едното хубаво, другото - лошо. Хубавото е, че гледайки статистиката, това, че не съм писал скоро, не влияе на посещенията т.е. блога си има собствен живот вече. Лошото е, че при такива прекъсвания после трудно почвам да пиша. Седя вече цяла седмица, гледам разни неща, мисля разни неща, чувствам разни неща и си казвам ‘Това трябва да го напиша’ и като седна перд компютъра - син екран или tabula rasa, както май му се вика.
Сега се сетих, че мога да се похваля с книги. По-предната седмица уцелих много яка промоция в Пингвините - купуваш две книги и третата (най-евтината) ти е подарък. Аз бях харесал вече две книги, когато си ударих главата в рекламната табела. Резултата беше приказки за Гея, “Паула” на Изабел Алиенде за Нина и “Мисия Лондон” за мен. Четенето е едно много приятно занимание, в което винаги съм инвестирал време и пари, за разлика от много мои познати.
“Мисия Лондон” е една много приятна книга. Нещо като “Бай Ганьо” за времето на прехода. Има незлоблив хумор, който хем те забавлява, хем пуска нишки за размисъл. Много се надявам да не е по истински случай:)
Купих на Нина “Паула”, понеже тя беше открила част от романа преди много години в един от първите “Съвременници” и много искаше да прочете тази книга. Толкова много, че издирихме и четохме неща на Алиенде още преди да започне масовото и популяризиране тук. Тя обаче май още не я е почнала.
