Gregory’s Blog

Изгледах Heroes, което стана за сметка на Prison Break, който изтървах в понеделник. Малко повече въображение и екшън в последните два епизода щяха да са на място. Все пак сериалът е страхотен. Не съм стоял така залепен за монитора от малък. И за какво могат да си говорят двама дърти пергиши докато са в командировка във Варна и си клатят краката по кръчмите - за телепортиране и телекинеза естествено:)

Снощи пък гледах “Последният крал на Шотландия”. Филмът е хубав. Характерите са пресъздадени добре. Форест Уитакър е странен избор за диктатор, но се справя добре. Афро-прическите и седемдесетарската мода са върха, a саундтрака е точно на място. Rip-a беше малко некачествен и говорът се чуваше доста слабо за сметка на всички останали звуци и музики, които гърмяха. Музиката обаче беше много яка през голяма част от филма. 

Заглавието го откраднах от този блогпост, защото ми хареса:

http://nolimit.cult.bg/presscenter/?p=373

Тази година потънахме в горите тилилейски и не видях пукнат абитуриент и почти не се сетих за моят бал, но няколко блогъри заговориха за баловете и аз пак се присетих.

Костюмът ми беше хубав и неизползваем, просто защото не беше класическа кройка и защото следващия път, когато ми се наложи да ползвам костюм беше на сватбата ми. По това време кройката и платът изглеждаха жалко, а аз бях пораснал с 2 номера. Имах дънки и сатенена риза за дискотеката. Ризата ставаше докато не я прогорих с ютия един хубав ден. Имах пръстен. Мотивацията да имам пръстен беше позьорство. Зелката, Мариша и Бобката си бяха направили три еднакви пръстена предната година. На пръстените пишеше, че ще се срещнат след 10 години при статуята на свободата в Ню Йорк. Завидях на идеята и поисках пръстен. Имах и парфюм. По това време на знаех каква е разликата между дезодорант и парфюм грубо казано, но гаджето ми, моя съученичка, беше казала, че много харесва този парфюм. Имах и вратовръзка на анимационни герои. Вратовръзката трябваше да изразява бунтарството ми срещу цялата тази суета. Бях поканил на гости приятели, които бяха приятели и на мои съученици и едва сварваха да обиколят всички. Зелката ми даде ценният съвет да не се стягам, който за съжаление не спазих.

Почти всичко оттам нататък беше едно голямо разочарование, понеже бях надъхан и напомпан с идеите, че това е някаква много важна вечер в живота ми. И след като е толкова важна и се е прецакала кво’ правим?

Идеята зад горенаписаното е, че абитуриентския бал се е изродил до неузнаваемост. Било маркирало край на един етап в живота и начало на нов. Било уважение към учители и училище. Аз не виждам нищо от това. Виждам само финален спринт на малки копелета, които са се състезавали по гъзария и популярност години наред.

Снощи се възмутих на еуфорията на Нова по повод Джордж Майкъл и пуснах БиТиВи, а там в засада чакаше Слави, който хем се е върнал, хем се самоинтервюираше за собствената си обществена значимост.

И кво стана - Вальо Топлото е на свобода, Румен Овчаров ще се върне следващата седмица, Слави се прави на Нео. Утре очаквам да разбера, че Жан Виденов заема отговорен пост в БСП или в държавата:) И ако това не е пътуване във времето.

Открих следното уравнение:

Блогове + Командировка = Heroes

В блоговете, които следя, хората разказваха колко се кефят на Heroes. Редовните ми командировки напоследък предизвикаха една скука, която реших да лекувам с теглене на филми. Тогава се сетих за Heroes и се зарибих. Остават ми 3 епизода до края на сезона и смятам да ги изгледам по време на командировката тази седмица. Само не знам какво ще правя след това.

Единствените комикси, които едно време съм виждал бяха в “Дъга”. По това време средностатистическото американче е следяло приключенията на поне три комиксови герои със суперсили. Heroes ми дава възможност да наваксам като комбинира десетки герои със някакви възможности с едно напрежение, което все още не е така безсмислено, като в “Изгубени”.

Такааа, да видя след ваканцията колко поста мога да натворя. Имахме семейна ваканция през почивните дни, а ваканцията на блога май продължи по-дълго. Не се сещам кога последно съм писал.

В събота заминахме за хотел “Дива” в с. Чифлик. Хотелът ми беше препоръчан от колега, а когато разпитахме се оказа, че куцо и сакато е чувало и ходило там. Резервациите направихме месец и кусур по-рано. На тръгване бяхме малко умърлушени заради умората и времето. Пътят от врата да врата се оказа точно 200 км, а минаването през Троян е малко объркващо. Пътят от Троян до хотела е по-малко от 20 км и би трябвало да накара всеки, който се наслаждава на шофирането да изцвили от кеф. Хотелът беше голям и приятен. Ние уцелихме стая със скосен таван, което я правеше по-малка, но с нашите боклуци всяка стая щеше да ни е малка. Гордостта на хотела е басейна с минерална вода с доста висока постоянна температура. Басейна е голям, за разлика от вкопаните вани, на които в момента е модерно да им се вика басейни. Има и бебешки басейн закачен за големия. Ние с Гея изкарахме едно доволно дълго време в басейна. По едно време се притесних да не ми покарат водорасли между пръстите на краката:) Ресторанта е голям, а храната става. Нина се очарова от мекиците за закуска, но механата на съседния хотел предлагаше доста по-добра храна.

Ако човек не се кисне в басейна или не се подлага на спа процедури в Чифлик няма друго какво да се прави. Ние се поразходихме до Троян, до Троянския манастир и до природо-научния музей в с. Черни Осъм. По бледи спомени и възстановки това е музеят, в който се бях уплашил от една препарирана мечка като дете. Гея беше доста по-смела. Някои животни изглеждаха наистина добре, но имаше и такива, които изглеждаха много стари и прашлясали. Имаше и такива, които изглеждаха така все едно са раздробени с куршум и после препаратора ги е лепил парче по парче не много успешно. 

Въобще изкарахме една доста добра почивка.

Аз съм неделен шофьор. Колата използваме през уикендите за ходене по паркове и магазини. През седмицата използваме градски транспорт. Вчера се наложи да използвам кола и пак се сетих за причините, поради които не използвам кола постоянно:

1.Маршрутите, които покривам през седмицата, се изминават по-бързо с трамвай, отколкото с кола.

2.Паркирането в центъра е проблем.

3.Колата е калпава и не мога да и разчитам на 100%.

4.Не ми харесва постоянната психологическа война, която водят шофьорите помежду си - кой е по-голям тарикат да мине преди другия.

5.Ползването на кола ми е по-скъпо. 

Най-важният приоритет за мен при градско пътуване е времето - ако пътуването с кола ще ми спести време - ОК, но ако не само не ми спести време, ами се наложи да водя и сложни тактически битки по “Свети Наум” като вчера, то за мен няма никакъв смисъл от ползването на кола.

Със сигурност има много доводи против градксия транспорт. Ще се радвам, ако хора, които пътуват с кола, защото се налага и такива, които са се сраснали с колите си пуснат своите доводи.

Вчера ходихме да гледаме годишния концерт на групата по танци на Гея. Оказа се, че школата работи с няколко детски градини и това беше едно грандиозно събитие в зала “Христо Ботев”.

Организацията беше горе-долу добре. Хората се бяха погрижили за сигурността на децата и ги охраняваха в едната част на залата, в другата част пък седяха родителите. От всяка градина дефилираха първо малките, а после и обща група от вторите, третите и четвъртите групи. За разлика от коледния концерт този беше доста стегнат и не доскучаваше. лупавата част дойде накрая, когато танците свършиха и хората вече искаха да си вземат децата и да си ходят, а програмата продължи с някакви безмислени приветствия от директорките на детските градини, някакво говорене по микрофоните и т.н. Родителите се изнервиха, децата също и по време на приемо-предаването повечето деца плачеха. Гея също поплака малко заради едни балони. Сцената беше украсена с балони и след края на концерта родителите награбиха балоните, които бяха навързани по 3-4. Аз преобличах Гея и не сварихме да се сдобием с балонче, а хората влачеха по 5-6 балона толкова гордо, все едно са направили ебати далаверата.

Гледах аз танците и ми беше едно такова умилително забавно. Децата се очарователно непохватни. На малките ръцете им още не надвишават главите като ги вдигнат. Финеса на движенията за тях все още нищо не означава и са тромави като мечета. Много смешни бяха едни, които се въртяха с някакви сложни хватки докато в един момент се заклещиха:) Интересно е да гледаш как правят с цялато старание и съвършенсво, което имат, нещо, което в очите на възрастните е несъвършено. Момчетата са смешни - стоят на сцената като дръвчета. Момичетата пък се стараят и се фръцкат. Веднага се вижда кой има талант и кой не.

Хубаво шоу стана!

Като модерен млад човек презирах идеята да се закрепостя и да се заробя в обслужване на кредит. Както обикновено се случва множество комплексни причини и поводи ни накараха преди година да си купим апартамент, който пък по една случайност се оказа с добро местоположение и в добро състояние. Продължавам тайно да вярвам, че не е необходимо човек да се превръща в охлюв т.е. да се сдобие с къща още на млади години, която да си влачи до гроб. Сега обаче ще спомена няколко числа, които днес сметнах, тълкувайки апартамента като инвестиция.

Случайно се загледах по обявите за апартаменти в нашия квартал, с характеристиките на нашия апартамент. Оказа се, че апартамента ни, предложен сега на пазара, би струвал с 50% повече. Няма други финансови инструменти през тази година, които да са имали такава доходнсот, с изключение може би на някакви свръхрискови книжа. Тъй като за сделката на нас ни трябваше ипотека, а и потребителски кредит, ако сега продадем апартамента си с 50% повече и върнем всички кредити с наказателните лихви, за нас ще останат два пъти повече пари, отколкото сме вложили като начална инвестиция т.е. нашата доходност е 100%. Честно казано бях шокиран от резултатите. Случайно или не това се оказа добра инвестиция.

Връщам се сега в офиса след едночасово чакане на трамвай в дъжда и след като всички таксита ми отказаха. Питам аз сега от какъв зор някой се съгласи с исканията на бакшишите и малко по-късно с тези на шофьорите и ватманите и никой ли не се сети да им предложи схема, в която заплащането им да зависи от закъсненията им например.

Малка подгрявка за утрешния концерт. Аз съм на концерт на групите по латино танци от софийските детски градини:)

Сещам се, че вадих двете китари на тази песен нота по нота, а после я направихме на песенен фестивал в английската. Не знам дали хората и се изкефиха, но ние я изсвирихме много добре.

http://www.youtube.com/watch?v=X2ErYEwYq34