Мисли и впечатления
Не съм писал в блога си от доста дълго време. Разни мисли и впечатления ми се препъват из главата и смятам да ги изсипя в един пост, колкото и разнородни да са.
Като начало да кажа, че вече няма рибарски плаж. Рибарският плаж като преживяване изчезна преди 5-6 години, а сега е премахнат физически. Постройките, които бяха там са срутени, мостчето замина преди 2-3 години, въобще жалка картинка за едно такова велико място. В дните на музикално и духовно пропадане, това беше единственото място по крайбрежната алея, където можеше да пиеш евтина бира, да ядеш цаца, да слушаш класически рокендрол и да се срещаш със себеподобни.
***
Ходихме на ресторант във Варна. Казваше се “Къщата със слънцето” и беше много добър. Храната беше умерено оригинална и много вкусна, винената листа беше много добра, а обслужването много приятно и коректно. Мястото е хубаво за някакъв по-специален повод в компания до 5-6 човека и спокойно може да се сравнява с по-добрите столични заведения.
***
Във Варна обикновено се появяваме в този сезон и всеки път установявам колко хубаво място е за отглеждане на малко дете. В морската градина са израстнали не едно и две поколения. Сега алеите са преасфалтирани, осветени, пейките са подменени и аз въобще не помня време, когато градината да е била в по-добро състояние. Разклоненото дърво още си е на мястото и още понася дузината дечурлиги по клоните си. Още не съв водил Гея там, но ще се разпише и там. Детският кът е едно страхотно място, което посещаваме задължително. Тази година Гея пори алеите, качена на своите розови кънки. Вече приплъзва краката и се справя много добре. Аз също се качих на моите за първи път тази година и за първи път след като обърнах колелцата. Летенето по гладките алеи е истинско удоволствие.
***
Докато минаваха “ужасните три” първи години на Гея сливането на много празнични дни предизвикваше у мен силен стрес. Вкъщи се прескачахме по няколко дена, след което се изнервяхме и изпокарвахме към последния празничен ден. Едва дочаквах работните дни. Не знам Гея ли порасна, ние ли, но почивните дни станаха едно приятно време, което изкарваме заедно и всеки успява да се забавлява. В този дух поздравявам всички работещи хора, които, като мен, изкараха четири дена в интензивно ядене, пиене, спане и лентяйстване. Не съм спал следобедите на три поредни дни от детската градина. Да видим дали днес ще подобря рекорда:)
***
ВИП-овете се изложиха кой колкото успя и си тръгнаха. Вече има какво да се гледа по телевизията. Даже се радвам, че пуснаха “Бягство от затвора” само в понеделник, иначе много щеше да ми се затрудни ежедневната командировъчна програма. Моят бойкот на реалити шоутата продължи много успешно и през този сезон. Даже не съм сигурен мога ли да изброя кой е бил в къщата. Съвременните образци на българското кино и музика в голямата си част не струват. От какъв зор в такъв случай някой ще удостоява някакви хора със звание ВИП и ще ме кара да ги гледам ежедневно по телевизията да правят нещо(или по-скоро нищо).
***
гледах “Мис Слънчице”. Очарователен филм. Не знам дали това е просто кинематографско клише или истина, но във филмите хората преоткриват себе си, както и тези до тях, когато са на път. Образите бяха много различни и добре представени. Изкефи ме тинейджърът, който мразеше всичко и всички и не беше казал дума от девет месеца. Когато разбра, че е далтонист извика едно толкова мощно “fuck” все едно се е насъбирало в него през цялото време. И филмът е онези, в които на героите не се случва нищо хубаво, а в същото време те стават по-добри:)
***
Още едно лице от миналото се появи днес. Карах си кънки под Пантеона(явно новото място, за всеки, който се занимава с нещо на колелца), когато при мен дойде един препъващ се в кънките си мъж да ме пита как се завива. В следващия момент обаче ме попита дали не съм от езиковата. Казах да и се загледах дали нещо ще проблясне в спомените ми, но той ме улесни като каза, че е Сашо от “Чезарино”. Хората, които учеха в езиковата по мое време много добре знаят барчето, защото беше едно от общо двете в радиус 1км от училището. Колко бири съм изпил там, колко билярд съм изиграл и колко партии белот. Учудих се, че ме позна все пак, защото аз не бях от най-редовните посетители.
Като начало да кажа, че вече няма рибарски плаж. Рибарският плаж като преживяване изчезна преди 5-6 години, а сега е премахнат физически. Постройките, които бяха там са срутени, мостчето замина преди 2-3 години, въобще жалка картинка за едно такова велико място. В дните на музикално и духовно пропадане, това беше единственото място по крайбрежната алея, където можеше да пиеш евтина бира, да ядеш цаца, да слушаш класически рокендрол и да се срещаш със себеподобни.
***
Ходихме на ресторант във Варна. Казваше се “Къщата със слънцето” и беше много добър. Храната беше умерено оригинална и много вкусна, винената листа беше много добра, а обслужването много приятно и коректно. Мястото е хубаво за някакъв по-специален повод в компания до 5-6 човека и спокойно може да се сравнява с по-добрите столични заведения.
***
Във Варна обикновено се появяваме в този сезон и всеки път установявам колко хубаво място е за отглеждане на малко дете. В морската градина са израстнали не едно и две поколения. Сега алеите са преасфалтирани, осветени, пейките са подменени и аз въобще не помня време, когато градината да е била в по-добро състояние. Разклоненото дърво още си е на мястото и още понася дузината дечурлиги по клоните си. Още не съв водил Гея там, но ще се разпише и там. Детският кът е едно страхотно място, което посещаваме задължително. Тази година Гея пори алеите, качена на своите розови кънки. Вече приплъзва краката и се справя много добре. Аз също се качих на моите за първи път тази година и за първи път след като обърнах колелцата. Летенето по гладките алеи е истинско удоволствие.
***
Докато минаваха “ужасните три” първи години на Гея сливането на много празнични дни предизвикваше у мен силен стрес. Вкъщи се прескачахме по няколко дена, след което се изнервяхме и изпокарвахме към последния празничен ден. Едва дочаквах работните дни. Не знам Гея ли порасна, ние ли, но почивните дни станаха едно приятно време, което изкарваме заедно и всеки успява да се забавлява. В този дух поздравявам всички работещи хора, които, като мен, изкараха четири дена в интензивно ядене, пиене, спане и лентяйстване. Не съм спал следобедите на три поредни дни от детската градина. Да видим дали днес ще подобря рекорда:)
***
ВИП-овете се изложиха кой колкото успя и си тръгнаха. Вече има какво да се гледа по телевизията. Даже се радвам, че пуснаха “Бягство от затвора” само в понеделник, иначе много щеше да ми се затрудни ежедневната командировъчна програма. Моят бойкот на реалити шоутата продължи много успешно и през този сезон. Даже не съм сигурен мога ли да изброя кой е бил в къщата. Съвременните образци на българското кино и музика в голямата си част не струват. От какъв зор в такъв случай някой ще удостоява някакви хора със звание ВИП и ще ме кара да ги гледам ежедневно по телевизията да правят нещо(или по-скоро нищо).
***
гледах “Мис Слънчице”. Очарователен филм. Не знам дали това е просто кинематографско клише или истина, но във филмите хората преоткриват себе си, както и тези до тях, когато са на път. Образите бяха много различни и добре представени. Изкефи ме тинейджърът, който мразеше всичко и всички и не беше казал дума от девет месеца. Когато разбра, че е далтонист извика едно толкова мощно “fuck” все едно се е насъбирало в него през цялото време. И филмът е онези, в които на героите не се случва нищо хубаво, а в същото време те стават по-добри:)
***
Още едно лице от миналото се появи днес. Карах си кънки под Пантеона(явно новото място, за всеки, който се занимава с нещо на колелца), когато при мен дойде един препъващ се в кънките си мъж да ме пита как се завива. В следващия момент обаче ме попита дали не съм от езиковата. Казах да и се загледах дали нещо ще проблясне в спомените ми, но той ме улесни като каза, че е Сашо от “Чезарино”. Хората, които учеха в езиковата по мое време много добре знаят барчето, защото беше едно от общо двете в радиус 1км от училището. Колко бири съм изпил там, колко билярд съм изиграл и колко партии белот. Учудих се, че ме позна все пак, защото аз не бях от най-редовните посетители.
