След 2 седмици лятото за мен ще стане зима. Прогнозата за времето за Уелингтън казва, че там вали постоянно тази седмица, вятърът е 20км/ч, а температурата е 10 градуса. Току що открих, че няма голяма разлика между лятото в Лондон и зимата в Сидни:) Това донякъде ще улесни избора на дрехи за пътуването. За да подразня скиорите или тези, които просто обичат зимата, ще кажа, че в Уакапапа, най-известният им ски курорт, снегът вече е 95 см.
Онзи ден си говорихме с Нина за нещо, което аз за себе си подозирам отдавна. Нина спомена, че слушала “Fear of the Dark” албума и и се сторил лекичък. На мен също ми се струва лекичък. Лекички са ми и Manowar. Едно време ми бяха тежички. Аз си го обяснявам със загрубяване на слуха, както и всеобщо загрубяване, което животът ни налага. След вчерашния Manowar днес предлагам нещо, което все още е е тежичко. И е класика.
Като загрявка за концерта. Нито аз, нито Нина сме кой знае какви фенове на Manowar, но това се оказа една чудесна възможност да отидем до морето, да си направим Джулай и въобще да си изкараме един много хубав уикенд. Manowar са просто част от програмата.
Вчера се снабдихме с палатка и изправен пред вероятността да разпъвам палатка на тъмно, на непознато място и за пръв път, реших, че е по-добре да видя как се разпъва все пак в домашни условия. Последващия половин час беше смешен. Палатката ще я опънем как да е, но с вътрешната част не разбрах какво ще правим. Сега ще видим google какво ще каже по въпроса.
За тази песен имам и друг спомен. Сега ми е смешно. Не помня кога съм чул Manowar за първи път, но Heart of Steel много ми харесваше. Като ходех по кандидат-студентските изпити се събуждах с тази песен и се надъхвах. Ако знаех, че хората, които я пеят, ходят с кожени потници и дълги коси с бретон, едва ли бих го правил. Както и да е, това си е част от цялостната им концепция.
http://www.youtube.com/watch?v=BFuIc2sRFxs&mode=related&search=
От графити разбирам толкова, колкото да мога да кажа дали нещо ми харесва или не. Прави ми впечатление напоследък тенденция на графити от шаблони. Това позволява хем да има някаква графичност, хем да се постига масовост, така че започнах да подозирам някаква програмност в разпространението им. Ето един от вчера:
“Балканджи” са добили ебати популярността. Вчера минахме с Нина покрай НДК, където някакви зелени протестираха за нещо, имаше нестинарски танци, които не дочакахме, както и концерт на “Балканджи”. Хората много им се кефиха, знаеха им песните и пееха. На нас също ни харесаха. На мен ми допада такова смесване на фолк мотиви и хеви метъл. Все пак нашите фолк мотиви са не по-лоши от келтските и скандинавските, а онези правят як метъл с това, което имат. Този път няма да има линк към Youtube, не защото там няма видеота, а защото групата разпространява музиката си с Creative Commons лиценз и той е свободен за теглене на сайта им:
Моят личен фаворит засега е “Към таз земя”.
P.S. Архива май нещо не е читав, аз ги теглих песен по песен.
ID3 идва от “Identify an MP3″ и представлява контейнер за метаданни, който се залепя за края на mp3 файла. В него се описат неща като име на песента, албум, номер на песента в албума, година и др. Сега като си имам iPod осъзнавам колго важни са таговете. Моят iPod е с капацитет 15000 песни. В момента съм заредил около 3000 парчета и се чувствам изгубен сред тях затова изкарвам доста време в оправяне на имената на изпълнителите, номерата на песните и т.н. Предполагам, че купените mp3-ки са по-читави. Но при първото зареждане на iPod-а при мен се получи “пъвичен бульон”. Пиацола например присъстваше като Piazola, Piazzola, Piazolla и Piazzolla. Напоследък съм изчистил по-големите глупости. Проблем обаче остават песни в които пеят някой feat. някой друг. Хем не ми се иска да ги вкарвам така, за да не ми се появяват като отделна позиция в списъка с артистите, хем ми се иска да отдам заслуженото и на втория:)
Тегля mp3 откакто е възникнал формата и чак сега се усетих, че е добре като изтеглиш един файл първо да му прегледаш и оправиш таговете. Това е моят съвет.
И ний сме дали нещо на света:) Изборът ми и днес е повлиян от жегата. В това време ми се слуша само лежерна латино музика. Искам едно мохито или поне малкото му българско братче - мента + спрайт.
Тази диня украсяваше амсата с плодовете в ресторанта на хотела в Албена. Харесва ми такъв естетически подход към храната.
Този уикенд беше партито на фирмата. Бяхме в четиризвездни хотели в Албена с all inclusive. Не мога да преценя all inclusive-a харесва ли ми или не. От една страна имаш храна, пиене и забавление на една ръка разстояние по всяко време. От друга пък храната е по-скоро обикновено, питиетата са български и ти ги наливат в картонени чаши, а забавленията са като за изпаднали германци. За два дена обаче става - наядохме се и се напихме до пръсване, а колко мента със спрайт се изпи, как не позеленяхме - не знам. Нашите партита са болезнено еднакви. Единствената разлика тази година беше това, че организаторите бяха предвидили хората да си вечерят по хотелите, а на партито да се наблегне на алкохола. Така че този път алкохол имаше, даже остана. По едно време даже имах трудност да открия тоник за джина си, тъй като тоника свършил.
Диджеят както обикновено беше педераст. Пускаше някакви отвратително дълги ремикси на ретро песни и не иска да пусне Ъпсурт. Не е имало парти, на което да посикам песен и диджеят да я пусне.
Другото беше стандартно - и речите, и награждаването, и досадните състезания. Предполагам, че точно те определят едно парти като фирмено парти. Хората се разделиха по отдели и така си останаха до края на вечерта.
Едно от най-забавните неща, което правих, беше една игра белот на плажа. Не бях играл от 11 клас и имах бледи спомени как се раздаваше, как се обявяваше и как се играеше. Все пак бихме:)
Въобще мога да кажа, че в Албена си изкарах нелошо.
