Gregory’s Blog

Като отида при баба ми и дядо ми във Варна те започват един и същи репертоар. Почват въпроси как сме, как ни е работата, доволни ли сме, уважаваме ли приятелите и колегите около нас и т.н. Отговорът на всеки въпрос трябва задължително да е позитивен, те остават доволни и най-накрая дядо ми тегли една реч за уважението. Откакто сме имотни в списъка с хората, които трябва да уважаваме, са и съседите ми. Ние не познаваме съседите си и единственото ни отношение с тях е една завера, която имахме със тези от едната ни страна. Предишния собственик на апартамента ползвал кабелна телевизия чрез един кабел, мушнат фино покрай тръбите на парното, сметката се деляла фифти-фифти. Наследеното положение ни устройваше и ние го спазвахме коректно. Само че съседите се замотали и забравили да платят. И така няколко месеца. Дойде човек и отряза техния кабел. Ние също увиснахме. Това стана предната неделя. Питахме ги кога ще се оправят - следващата седмица. Прибирам се аз в петък от командировка, а кабела още виси отрязан.

Звънах, обясних с точно две изречения, че това не ни устройва и прекратих далаверата. Аре стига с това уважение, коректност е достатъчна.

Нашата фирма организира по случай 1 юни разходка с гид в зоологическата градина. С гид определено е по-интересно, макар че изглежда все така запуснато, а и гида плаче на рамото ти колко е закъсала градината, как няма служители и пари. Разходката беше днес. Като начало девойката се извини, че било мръсно, но още не били сварили да изчистят от вчерашния празник, когато било лудница. Имало адски много гости. После се почуства длъжна да добави “Роми”. Замеряли маймуните с камъни и прочие цигански работи. Разказа и как едни момчета влезли при щрауса, откраднали му яйцето и го разбили на асфалта просто ей така. Това между другото не се е случило вчера. Видях и един папагал какаду, който бил лекуван с неподходящи обезпаразитяващи средства и му бяха окапали перата. Приличаше на миниатюрен лешояд.

На фона на тези кофти истории чух и нещо смешно. В градината са докарали 16 макака от Будапеща - 2 мъжки и останалите са женски. Всичките бяха с яркочервени задници. На част от маймуните задниците обаче изглеждаха ужасно - набъбнали и увиснали като гигантски гроздове от хемороиди. Девойката каза, че това се случвало със задниците на женските по време на разгонване. Някои колеги казаха, че изглежда болезнено и питаха дали ги боли, а девойката отвърна: “Не ги боли, сърби ги…, но това е друга история”. Жени:)

Има и ново лъвче. Няма година, много е игриво и му никне грива. Прилича на малък пънкар.

Да съм жив и здрав!

Смених си заглавната картинка по случая и не знам дали ще мога да я върна:)

Съобщението остава sticky до понеделник за да могат всички, които искат да ми пожелаят нещо да го направят. А и защото през почивните дни не се занимавам с блога си. Този блог в момента страда единствено от липса на коментари, така че ако не сега, кога?:)

Надявам се да се получи един хубав ЧРД.