В събота сутринта се преместих в новата си квартира, която ще обитавам най-вероятно до края на престоя си. Имам стая в една къща, която поделям с един колега - Кейд и една американка - Изабела, която се стяга да заминава до две седмици. Явно ще и търсим заместник. Къщата е на върха на един хълм и е малка за тукашните представи - 3 стаи, едно огромно помещение за дневна, кухня, баня и тоалетна с общо предверие, а доколкото разбрах има и нqкакви помещения “долу”. Къщата е ужасна, но компенсира с това, че е евтина. Двете неща, с които трqбва да се боря, са студа и мръсотията. Студът в собствената си стая го борqя с едно хилаво радиаторче, което си взех почти без пари. С мръсотията няма да се борqя сега, а като се върна от двуседмичната си командировка. Тогава ще предложа на Кейд да наемем някаква фирма за почистване за един ден. Надявам се да приеме:)
Съботата и неделята ги прекарах основно навън в лов на необходими неща - снабдих се с чаршафи, одеяла, радиатор и разни други полезнотийки. Разучих пътищата и автобусите до вкъщи. С изключение на централната част целият Wellington е разположен по стръмни хълмове. Градските пътища представляват някакви безумни серпентини с почти обратни завои, а автобусните шофьори препускат по тях като бесни. Още не съм им свикнал. Хората пък като слизат от автобуса викат “Thank you”. Може би благодарят, че са ги докарали живи.
Шопингът ми също беше странен за мен. Препусках из града с цел да намеря най-евтините неща, които да ми вършат работа 3 месеца, а след това да зарежа без угризения. Хвърлях се на всеки надпис Разпродажба и много се гордея с част от попаденията си:) Все пак сигурно ще съжалявам за чаршафите от египетски памук:), но едното одеяло почти сигурно ще си го взема. Тук мерят леглата с Single, King Single, Double, King, Queen. Кралицата естествено трябва да е намесена. Та в събота аз си хвърлих багажа и хукнах на пазар без да обърна особено внимание на леглото и разбрах пропуска си още на първия щанд, където имаше неща във всички размери. Добре, че в единия магазин имаше легло със същите размери и така разбрах, че спя на Double.
Изабела ми даде няколко ценни съвета какво и къде да търся. Тя е от онези американци, които ходят да бачкат по чужбините от чисто любопитство към страната, в която отиват, защото почти винаги са на загуба. Кейд пък е момче спортистче. Днес си мислих на кой да го оприлича и се сетих за Коди от “Стъпка по стъпка”. Няма много интелект, но затова пък спортува всички спортове на света. Освен това е заредил тоалетната с всички броеве на FHM:). При този класически профил е странно, че не разбира от коли. Онзи ден колата му се счупи и сега той планира да я продаде на някой балък и да си вземе друга, несчупена. Планирам да науча от него целият новозеландски сленг. Между другото тук процеса на покупко-продажба на автомобили е елемнтарен. Изабела се стяга за отпътуване, така че тъкмо си продаде колата. Пускаш обява, някой се обажда, срещате се, даваш колата, вземаш парите и попълвате една бланка, която новият собственик носи в пощата да покаже, че той е вече собственик и да му изчислят данъка.
