Голямото приключение започна в събота, 6.30, когато се събудих. За Нина почна малко по-рано. Стегнахме багажите набързо, метнахме ги в колата и тръгнахме да вземем Нина и Джона, които трябваше да вземем в 7:30. Тръгнахме да тръгваме ама колата беше на собствено мнение. И въпреки, че е “Москвич”, напоследък подозирам, че е от женски род, защото прави курвенски номера:) Например е силно несъгласна Нина да я кара. Всеки път когато Нина прояви желание да шофира колата се чупи. Колкото по-силно е желанието на Нина да кара, толкова по-лошо се чупи колата. В събота сутринта Нина си беше взела книжката с явно намерение да кара. Колата не запали. Стартера върти , форсирам двигателя и когато пусна ключа, гасне. Светльо ме светна, че проблема сигурно е в стартерния механизъм. Нина (другата) също беше предположила това. Към 8:30 дойде един техник от съседния сервиз, разглоби набързо ключа, установи, че проблема не е в тоците, а в механизма и ми показа как да връзвам кабелите и да паля. В 9:30 успешно натоварихме Нина и Джона и потеглихме. Само се надявах да не се налага да обяснявам на някое ченге зашо висят кабели под волана:) Спряхме в Търново за хапнане в мола и в Търговище за зареждане. Някъде след Търговище замириса на изгорели кабели, но си помислих, че е от тежките машни, които задминавах. Във Варна се отбихме при майка ми и заредихме със спални чували, кърпи и други необходимости. Трябваше да си мълчим за колата, за да не се притеснява и въпреки, че тя дойде да ни изпрати до колата, сигурно нямаше да забележи как паля, ако бях запалил:) Само, че нямаше нито рев на мотор, нито даже искра в кабелите. Един от кабелите беше прогорял мощно при стартера. R.I.P. Ами сега! След известно тюхкане майка ми предложи да вземем тяхната кола. Малко суматоха и към 18:30 успешно се изнесохме към Каварна. Един час по късно вече бях паркирал до гробищата в Каварна, стоях по гащи на тротоара и си обличах метълските одежди. Малко смешно се получи с едни чорапи, които оставих на една ограда, а те се търкулнаха от другата страна, та с риск за половата си система прескачах едни шишове за да се докопам до чорапите си. Тук започва фоторазказа:
Това сме ние, без мен, запътени към концерта. Настроението е отлично.
Това са мнооооого малка част от моторите и метъли разни. Освен регулярните металяги имаше и premium изпълнение като следващия тип:
Олд Шетърхенд ряпа да яде. Този го биеше по тумбак, стайлинг на брадата и по размер на зъбите на накита му:) Коженото елече направо бледнееше сред целия този стил.
Тук Нина държи три бири и гледа хитро:) Само да добавя, че в Каварна комунизмът е жив. Бирата (400 ml) беше левче. Кебапчетата бяха левче. Питките бяха левче. Водата беше левче. Ценообразуването беше на ниво. А аз бях яко прежаднял за бира, заради автомобилните неволи и защото моите пътници не проявиха никаква толернтност към шофьора, а жулеха бири през целия път. Бирите, които Нина държи всъщност са мои:)
После срещнахме много познати и приятели и оформихме по-голяма компания.Някъде към 21:00-21:30 бавно се запътихме към стадиона.
Така пикаеха култуните метъли, а некултурните - така:
Признавам си, че бях от некултурните, което беше равносилно на гнусливите:)
Прилагам още малко heavy metal стайлинг:)
Следващата снимка е двусмислена. Един познат си беше купил фланелка на manowar, на която лирическия герой развяваше българското знаме. Допълнително пишеше “Каварна, 30.06″. Въпроса, който остана без отговор е какво носи героят на кръста си:)
Не знам аз ли съм с кофти подсъзнание, но предположих, че това е крилат хуй. Мисля, че момчето отказа да носи фланелката:)
После почна концертът…
… и забрави да свърши. Снимките са правени с телефон и в тъмницата няма почти нищо хубаво от концерта. Manowar обаче ни съсипаха. Свириха от 11 до 2 - три часа здрав хеви метъл. Аз явно съм голям профан относно тяхното творчество, защото очаквах някакви балади, а музиката беше много бърза, много тежка и много силна. Истинските фенове бяха доведени отвъд екстаза:
Към края на концерта всички стояха в тази поза - ръцете изпънати, едната стисната в юмрук, а другата държи първата за китката. Значението на този жест все още не ми е ясен, но хората изглеждаха отнесени от щастие.
Manowar благодариха на кмета Цонко и му подариха китара. Забавното беше, че го нарекоха най-великият metal mayor:) Направо си мисля, че Цонко е Бойко на северозиточна България:)
Концерта завърши с мощна заря в 2 часа сутринта. Кокошките сигурно не са снасяли на следващия ден:)
Последните два залпа бяха много различни и много яки. Единият беше от някакви пукащи местещи се светлинки, а другият беше като светлинен дъжд. Много впечатляващо.
Вечерта имаше много метъл заряд - концерта, зарята, Джулая и пълнолунието. Ние се отказахме от посрещането на слънцето за сметка на няколко часа сън. И там дойде следващата забава - опъването на палатка в палатковия лагер до стадиона. Това беше първият и най-вероятно единствен път, в който с Нина спахме на палатка. Тя беше взета от позната и нямах много ясна идея как се сглобява. Един познат я погледна и каза “Няма проблеми”. Първият опит роди нещо смешно, за което той каза “Ще издържи, ако не духне вятър”. Да, но аз и Нина, осъзнавйка значимостта и сантименталността на тази нощ в палатка я разтурихме и почнахме отначало. Вторият път беше успешен. Когато легнах си мислех, че никога няма да заспя - земята беше твърда, чуваше се хъркане от съседната палатка, а някакви рокери бяха надули до дупка някаква музика, пред която Manowar бяха като Бритни Спиърс. Четири чаа по-късно се събудих сравнително отпочинал. Това тук е Нина пред нашият малък, временен, но пък уютен дом:
А това е една малка част от палатковия лагер. Намачканата палатка вляво е на Нина и Джона. Явно им се е спяло доста:)
С това приключи нашето спане на палтки. Не беше лошо, но едва ли ще се повтори. Липсата на тоалетни и течаща вода на сутринта вече се усещаха осезаемо. Може би по къмпингите е по-добре, не знам.
Минахме през града за малко. От някой магазини там лъхаше яко соц, като тази витрина на централната улица, на която бяха изложени няколко емайлирани тенджери.
Интересни са обаче фасадите на сградите, на които са нарисувани разни рок легенди. Чух, че Цонко опростявал данък сгарди на блоковете, които се изрисуват. Ето две снимки пред портрета на Глен Хюс. Тук даже ме има и мен:)
Следващата спирка естествено беше Дълбока. Там хапнахме доста стабилно. Мястото е перфектно и си заслужава ходенето. Този път пробвах мидено кюфте, което се оказа много добро. Докато вървиш към Дълбока и виждаш това:
въобще не си представяш, че долу те чака това:
Като контрапункт на цялото пътуване, завършихме скитането в A-Lounge във Варна. За първи път отивам там през деня, но се оказа, че през деня там е по-яко отколкото през нощта:
Върнахме колата на майка ми, чиста и неопетнена, хапнахме по една пастичка и се метнахме на автобуса за София. И въпреки, че не видяхме изгрева на Джулая, хванахме залеза около Севлиево, което си е почти същото:)
Толкова наистен уикенд със случки и емоции не съм имал от години. Мисля, че ни хареса на всички ни. И това, което го направи толкова добър уикенд, е не концерта, а просто общото желание да се забавляваме и да бъдем с приятели.
