Съботата не я броя. Днешният ден ни е дюшеш, от утре почва въвеждащия курс. Сутринта един колега ни събра на палачинки. Вчера вечерта обикалях близкия супермаркет и си мислех, че аз всъщност готвя само в случаите когато трябва да се докажа или покажа, в останалите предпочитам просто да ям. Следваше въпроса какво ще правя в Уелингтън с яденето след като няма на кого да се показвам. За момента съм на takeaway - вчера си довлякох в стаята един стек Grolsch и един fisch&chips. Точно пред супера има едно място 2х2, което половината е един малък басейн от олио и се използва за фритюрник. Може да е мазно и вредно, но е вкусно и по-хубаво от McDonalds например. Та това интермецо беше, защото и колегата призна, че палачинките ги е направил от показност. Но пък бяха вкусни. Връщам се в студентските години, когато няколко човека готвеха един боб цял следобед с цел да стане най-вкусния боб и най-приятното изживяване за всички.
След палачинките се засилихме към ботаническата градина, която е на един мнооооого стръмен хълм. Там беше хубаво, спокойно, приятно хладно и въобще страхотно.
Продължихме с една бира в бар Правда. Малко е смешно, че досега сме яли в турски ресторант и сме пили в руско кафе:)Влече ни към своите и това си е. Тъпото е, че бирата в Правда беше Корона:) С колегата си наехме кунки за един час, Той не беше карал, че го понаучих малко. Все пак успях да покарам по крайбрежната алея достатъчно, че да стигна почти до края на града. Алеята е много обещаваща за вскякави разходки, джогинг или каране на кънки, дано да си намеря квартира наблизо. Там, където даваха кънки, имаше стена за катерене и каяци под наем - мое място. Мисля, че ще изкарам доста уикенди там.
Края на деня го посветих на битови задължения. Подкарах пералнята и сушилнята (yes) и гладих. Като се прибера в България ще агитирам Нина за сушилня - много е полезна.
