Wednesday, August 1, 2007

На англичаните глупостите

Изпитвам известна симпатия към английските обичаи и традиции. Може би защото съм завършил английската при госпожа Цекова, може би заради елегантния начин, по който Стинг ги описва в “Englishman in New York”. Голяма част от тях се асоциират с благородство, достойнство, джентълменство, все хубави асоциации.

И изведнъж - отделни мивки за топла и студена вода. WTF!!! Кой тъпак е решил, че една струя с леденостудена вода и една струя с попарващо гореща вода на разстояние 25 см. една от друга могат да бъдат по-полезни от една обща струя, чията температура може свободно да се регулира. В квартирата ми всички мивки са така. Преживявам го някак си, макар че се нервя всеки път като си пусна вода. Обаче седя си аз в момента в някакъв чисто нов хотел с огромна баня с перлена вана(може и да не е такава, но не е обикновена във всеки случай), отивам до мивката и що да видя - две грозни мивки лъщят срещу мене и сякаш ми се надсмиват. Ако бях претензиозна рокзвезда досега да съм изпотрошил инвентара в банята от бяс:)

Posted by gregory in 12:44:43 | Permalink | No Comments »

Монопол

Air New Zealand е монополист по учебник. Нова Зеландия е с толкова ужасен релеф, че въпреки добрите пътища е немислимо да тръгнеш да я прекосяваш с кола. Да не говорим, че се състои основно от два големи острова, между които няма връзка. Имат развита система от малки летища, които се обслужват от малките самолети на Air New Zealand. Само и единствено. Голяма част от полетите покриват обидно малки разстояния, които покрити с наземен/воден транспорт биха отнели дълги часове. Полетите траят около час. Само по-далечните дестинации са 2 часа. Има и полети по 30 мин. Днес пътувах от Уелингтън до Туранга 1 час във витлово самолетче. Стюардесата ни поднесе вода и бонбон за смучене. Този ми полет струваше на фирмата над $300. На мен ми се вижда адски скъпо. Мисля, че и на другите им се вижда скъпо, защото самолетчето беше наполовина пълно(по-скоро наполовина празно).

Ето основните характеристики на монопола както ги помня от микроикономиката и както ги описва Уикипедия:

Единствен продавач - да, единствен продавач на граждански полети

Висока граница за навлизане на конкуренти - не знам дали има правителствена политика, но определено стартирането на самолетна компания за граждански полети си е скъпо начинание

Няма преки заместители - тук може и да се поспори. Да, можеш да стигнеш с кола от Уелингтън до Окланд, но ще отнеме над 8 часа. Уелингтън и Пиктон пък са на разстояние един хвърлей, само че през океана. Ферибота го взема за три часа. Така че по-скоро няма преки заместители според мен.

Определя цената - и още как:)

Пропускаме формулите в статията и отиваме направо на изречението, което казва, че според икономическите теории един монопол би продавал по-малко количество на по-висока цена отколкото при идеално конкурентен пазар т.е. ако Air New Zealand не беше монополист днес за Туранга щяха да пътуват повече хора на по-ниски цени.

 

Posted by gregory in 12:09:37 | Permalink | No Comments »