Gregory’s Blog

Separation of Duties/Segregation of Duties е концепция от вътрешния контрол на организациите. Целта е разбиването на една задача на цялостни функции, които не са взаимноизключващи се и които трябва да се изпълнят всички в определена поредност за да бъде изпълнена задачката. Целта е да се постигне консистентност, прозрачност и проследимост на операциите. Теоретично това е организационна концепция. На практика всяка организация използва информационни системи в дейността си, така че разделението на длъжностите се превръща в задача за информационните системи. Лошото е, че една и съща система може да обслужва най-различни по вид, тип, цвят и вкус организации, така че е много трудно да се параметризира разделението на длъжностите. Аз лично не съм видял такова решение. Обикновено това се прилага с използване на модула за сигурност на дадена система т.е. множеството от правата на даден потребител не би трябвало да противоречи на принципите на разделението на длъжностите, използвани в организацията. На ИТ хората не им пука много за разделението, защото евентуален проблем би засегнал коректността на данните, а не системата технически.

Редно е първо на организационно ниво да се прецени какво разделение на длъжности ще се използва, да се изготви някакъв модел на допустими и недопустими кобинации от функции и чак след това този модел да се пренесе в информационните системи чрез средствата, с които те разполагат.

Най-класически пример за разделение на длъжностите в информационна система е забрана на възможността един и същи човек да създава доставчици с банкови сметки и да регистрира плащания. Познайте защо?:)

Днес качихме един хълм в Туранга, Нова Зеландия с една полякиня и двама унгарци. След това отидох на турски ресторант, където имаше жива джаз банда, която свиреше парчето на бразилския композитор Жобим “Girl from Ipanema”. След това се преместих на друго място, където ядох италианска паста и я подкарвах с белгийска бира. Е това ако не е глобализация, здраве му кажи.

Сега по същество. Скатахме се от работа един час по-рано за да посетим Маунт Маунтгануи или Мауао, както го наричали маорите. Това е едно доста странно място. Цялата Туранга и околностите се намират в един залив, който се нарича Bay of Plenty. Аз лично си го превеждам като Залив на изобилието. Новозеландците твърдят, че това е тяхната Калифорния и с право - тук даже има нощен живот т.е. има живи хора по улицата между 8 и 10 вечерта:) Та целият залив е едно сравнително равно място. В същото време океанът се врязва в някакви причудливи форми в сушата така че образува най-голямото естествено пристанище (каквото и да значи това). И както е това равното, баш на края му, на самия бряг, се издига един хълм, който е с обиколка 1-2 км в основата и височина 250 м. Когато си в подножието му изглежда впечатляващо. Та ходихме да го качим този хълм, че много го хвалеха. Той понеже си е полуградкса забележителност целият е прорязан от пътеки, по които хората го обхождат. Тиюажите тук са в изобилие. Та успяхме да го атакуваме по светло и горе хванахме един прекрасен залез над заливите. Снимки ще сложа след седмица. Тръгнахме надолу, но хванахме друга пътека и замръкнахме в джунглата. Хем си е страшно, хем знаем, че наоколо е фраш с хора. Измъкнахме се от гората и хванахме една пътека, която го обикаляше целия в основата. Усещането е странно - от едната страна ти се плиска океана, а от другата страна се издига рязко хълмът. Разодката си заслужаваше.

След това приключение аз реших да хапна и слязох на крайбрежната улица, където е “движението”. Кръчмите всъщност са много яки и разнообразни. Тук таме има жива музика, а газовите отоплители са навсякъде, така че хората спокойно си хапват и пийват отвън. Мен ме грабна джаза от турския ресторант, който се казваше “Zeytin Meze Bar”. Най-скъпото и ефектно ястие в менюто беше Mussakha. Джазчето не беше лошо, но на 15-та минута се сетих, че това е от местата, където си поръчваш на бара, плащаш си, а те ти връчват една стойка с едно номерче, което си носиш на масата. Един вид те прономероват. Та тръгнах към бара да ме прошнуроват, но там се беше заформила опашка и реших да сменя заведението. Странно е, защото повечето други заведения бяха почти празни, докато мезе барът се пръскаше по шевовете. В италианския ресторант кухнята беше стандартна. Бирата всъщност беше грешка, защото аз поръчах “Steinlager”, а те са чули “Stella”, но все тая. Между другото тук има доста бири, но “Steinlager” е най-добрата. Мисля, че съм доста разочарован от новозеландската кугня. То такава просто няма. Заведенията са индийски, китайски, японски, американски, италиански, прихванали са всичко лошо от тези кухни.  И нямат твърд алкохол. ВъзмУтен и огОрчен съм:)