Половин пакет пролетен микс - марули, спанак, листа от глухарчета и прочие зеленина
Пролетен лук - 2-3 стръка
няколко чери доматчета
натрошени натурални крекери
натрошен пармезан
наколко кралски скариди
винегрет
Това горното е скъп вариант, но тук това има по магазина. За по-нормална салата може да се вземат марули, пресен лук, обикновени домати, пармезан, скариди(но не кралски) и винегрет. И както казват тук: “No worries”:)
Голяма забава падна този уикенд. Когато заминавах за Тауранга колегите ми казаха, че ме пращат в Калифорнията на Нова Зеландия. Мислели да ме пратят в Инверкаргил, което Миг Джагър нарекъл “the asshole of the earth” и отказал да пее там, но решили да не се гаврят с мен и така се оказах в някакво курортно градче посред зима. В петък вечерта се събрахме с още две момичета от нашия офис и се настанихме в един хостел. Никога досега не съм бил в хостел. То и това не може да се брои много, защото имах самостоятелна стая, но все пак си е преживяване. Всъщност вечерта я изкарахме в едно заведение на крайбрежната алея естествено на открито. Тук зимата им не е баш зима, а и газовите отоплители се грижат за комфорта на клиентите на заведенията. Та жулихме бири, слушахме живата музика от съседното заведение, разказвахме си на кой какво му се е случвало и планирахме ходенето в Роторуа на следващия ден.
В събота времето беше меко казано ужасно. Едни сиви облаци от онези дето нямат начало и край и дъжд, който се сменяше от силно към по-силно. Ние обаче нямахме избор, така че си наехме кола и потеглихме. Този път намирането на кола се оказа сложна задача. Искаха адски много пари. Взехме най-евтината. Уловката беше, че е с ръчна скоростна кутия. Човека даже зададе смешния въпрос - “Вие с ръчни скорости можете ли да карате”. Това ме навежда на мисълта, че най-вероятно има новозеландци, които такова животно не са и виждали. Колата беше със странната марка “Тойота Корса”:) Бяхме се уговорили с едната девойка да се редуваме със шофирането, което тук е обратно, но тя добре започна, а и аз не виждах какъв точно кеф ще ми достави карането в такова време, така че пак не можах да се отчета на обратно шофиране.
В Роторуа се отбихме в един гигантски информационен център, където засякохме едни колеги поляци. Те ни разказаха набързо за забележителностите и ние хукнахме към Te Puia, което е място с “най-тънката земна кора на земята”, има гейзери, както и маорска културна програма в точно определен час. Без да се губим успяхме да стигнем точно навреме за програмата. Тъкмо си събухем обувките в колибата и те почнаха. Всъщност изпяха няколко песни, докато танцуваха небрежно. Жените демонстрираха танци с въртене на някакви топки оцветени като мартеници, а мъжете демонстрираха какво представлява традиционното оръжие на маорите и изпълниха впечатляващ боен танц. Между другото маорското оръжие всъщност е многофункционална сопа и се нарича “тояха”:). Жалко, че нито мъжете, нито жените имаха татуировки по лицата. Продължихме с търсенето на гейзери. Видяхме един, който изригваше 2-3 пъти на час. Лошото беше, че беше много студено, вдигаше се адски много пара и затова гейзера не се видя много добре. На мен лично ми хареса повече една бълбукаща кал. Едни кални локви, които бълбукаха и от време хвърляха по някое кално балонче, което се пръсваше във въздуха. Казаха, че цялата Роторуа е пълна с гейзери. Хората си имали гейзери в задния двор(забравете за преносния смисъл на изречението:)). Това не видях, но помирисах въздуха - целият град мирише на сяра/развалени яйца.
След като поизсъхнахме малко и накупихме сувенири се запътихме към Матамата, където било построено селото на хобитите за снимките на “Властелина”. Това се оказа грешка, защото селото май се оказа в някаква частна собственост и никакви хобити не видяхме:)
Към 6 часа бяхме вече в Тауранга, където взехме две бутилки Шираз и мезета и се приготвихме за мрачна вечер в хостела. Само че докато ги изпием времето се оправи и ние бодро се оправихме към крайбрежната, където заехме много яки места в една кръчма с жива музика. Шираза си се точеше, музиката си вървеше, улицата се изпълни с хора и изведнъж стана хубаво. Нашето заведение беше с малко по-улегнал рок и ние от време на време забягвахме до съседното където например чухме “Smells like teen spirit”:) На финала пробвахме още едно място, което се хареса най-много на момичетата, понеже так ги сваляли разни момчетии:)
В неделя се събудих с доста тежка глава, както и другите, затова върнахме колата и пак заседнахме на крайбрежната да закусваме с бира и морски дарове:) Кой друг ще се похвали, че е ял новозеландски миди и е пил бира в 11 сутринта:) По това време имаше някаква сбирка на местния клуб на любителите на ретро автомобили и всички минаха по крайбрежната. Усещането беше много приятно - чоплиш си мидите, поглъщаш си жадно бирата, зяпаш празно в океана, а по улицата бавно вървят ретро автомобили. Все едно съм във Варадеро през петдесетте. Поне аз така си го представям. Тук много често изключвам, че съм в Нова Зеландия.
Малко по-късно се пръснахме и аз изкарах следобяда в безцелно скитане по магазините. В 4 часа обаче всички удариха кепенците. Аз обаче успях да направя една безумна покупка - взех си два евтини диска с кунг-фу филми. Само че не а ла “Тигър и Дракон”.Тези са с безмислен диалог, по-грубо кунг-фу, смешна игра и ужасно качество на картината. Снимани са през седемдесетте, когато Хонг Конг е бълвал такива на килограм. Бяха филмовият еквивалент на китайската кухня - нехигиенична, евтина, непретенциозна, но пък понякога вкусна.
Завърших уикенда си опитвайки се да гледам единия филм, но от толкова забавления бях толкова уморен, че се гътнах в 9 часа.
