Gregory’s Blog

България се появи в тукашните новини с новина в категория ‘Странни’:) Историята е за двуметровите бюлетини и за това, че Никито Василев ще внася пликове и че се чуди как ще побира бюлетините в кутиите.

Новината е редом с история за това как баща и син вкарали топките си в една и съща дупка с по един удар докато играели голф.

Друга история от раздел ‘Странни’ разказва как някакъв човек в Пукете си направил нова градинка пред къщата и я заградил с колчета и въженца. Откакто го е направил почти всяка нощ на въженцата мистериозно се появява дамско бельо - бикини, прашки, сутиени, корсети. Мястото станало местната атракция:) Не се уточнява дали гащите са прани:)

Тази година посрещам пролетта за трети път:) Първият път беше в началото на март в Щатите, където хората ходеха по къси гащи и джапанки. Като се върнах в България успях да направя два-три сноуборд уикенда преди пак да посрещна пролетта. Сега тук пак е пролет:) Съответно три пъти за тази година минавам и на лятно часово време - в Щатите бяха избързали с един месец преди останалите, след това в България, а този уикенд и в Нова Зеландия. Не е лошо така, аз и без това предпочитам късната пролет пред лятото.

Поради технически проблеми чак сега си източих снимките от телефона.

Милфорд Саунд отдалече - spooky

… и отблизо

Озъбеният самолет, от който скачахме с парашути

Клони

Пролет в Крайстчърч

Едно за теб, едно за мен

Акароа (не са глупави французите, знаят къде да се заселят)

Нарцисите на Крайстчърч

Лалетата на Крайстчърч

Фолксвагените на Крайстчърч

Скейтбордът е станал толкова популярен, че скоро очаквам еволюционни промени - бебетата да се раждат с малки скейтбордчета. Освен спорт обаче скейтбордът е и философия, и начин на живот. А когато прекалено много хора започнат да изповядват твоята “уникална” философия, ти се опитваш да се разграничиш по някакъв начин. В борд магазините тук, освен стандартния скейтборд се продава и лонгборд, който май се използва повече за придвижване, отколкото за трикове. Днес обаче видях едно момче да кара нещо по-различно - две плоскости, за всеки крак по една, свързани по някакъв начин, а отдолу имаше по едно колелце под плоскост. Наричало се снейкборд. Всъщност беше смешно как научих имената на тези два борда. Питах Кейд какъв е този скейтборд, който се движи като “snake”, а той вика “Ми snakeboard”. “Добре де, а онези дето са long, как се наричат?”, “Ми longboards”:)

Да не забравяме и фингърборда. Аз имам такъв и не знам какво да го правя:)

Хора, глъч, шарения - Куба стрийт, Уелингтън. Има две шопинг улици в Уелингтън - Ламбдън кей и Куба стрийт. Ламбдън е стандартната централна улица като във всеки град. Куба стрийт е място от друго измерение. Хората там са млади, весели и странно облечени. Има магазини за фланелки с хитри надписи и картинки, има евтина храна и бира, има врати, които отвеждат в скрити клубове, има и плакати за всички изяви по тези клубове. Има и магазини за дрехи втора употреба, но не от някаква стерилна немска мода, ами от онези, странните, чрез които можеш да изразиш индивидуалност. Улицата е къса, но всеки път откривам нещо ново. Прекрасно място за съботно мотаене.

Нина ми изпрати СМС, който съдържаше 5 лоши новини. Падаха се по около две думи и половина на новина.

Не искам да се връщам, там бъка от лоши новини:)

Използвам известната мъдрост, че момчетата се различавали от мъжете по цените на играчките си, за да споделя с какви “играчки” бих искал да си играя:

1.Playstation 3/WII - бях геймър в 6 клас, когато ние имахме Правец 8, а другите нямаха. Изкаравал съм часове на Каратека, Заекът, Змията и Wolfenstein. В по-късни години харесвах Warcraft 2, Starcraft не толкова, Tycoon Transport, Heroes и червеите. Не съм играл на компютърни игри от години. Нещо обаче е възкресило желанието ми за видеоигри напоследък, а и конзолите от последно поколение са много хвалени.

2.LCD TV 42” - окьоравях напоследък, взех да недовиждам субтитрите на телевизора. От двете възможности, по-голям телевизор или очила, избирам телевизора:) Освен това игрите от първа точка ще изглеждат по-добре:)

3.Личен лаптоп - свърши ерата на десктопите. Друго е да си лежиш в леглото и да си програмираш на воля:)

4.Home Cinema - нещо голямо, мощно и безжично. Да може да се свързва с телефон, ипод, компютър, телевизор и конзола. Измислиха ли вече такива? Искам да си пусна концертите за пиано на Рахманинов така, че съседите да се обадят на Гражданска защита.

5.DSLR - на тате “Зенит”-а, ама в 21 век. И чантичка с обективи.

6.Колело - ама хубаво.

7.Часовник - единственото бижу на мъжа. Пресечна точка на наука, механика и изкуство. Най-добре да е ръчен и сертифициран хронометър. Благородните метали никога не са ме блазнили, така че не държа на тях.

8.Кола - дефиницията ми е женска - да е спортна, но семейна, да е бърза, но комфортна. Да е секси!

Списъкът зависи от настроението ми, но тези са сравнително постоянни позиции в него.

Учудвам се на скромността си между другото - даже не докарах бройката до 10:)

В Нова Зеландия започва дебат за смяна на знамето. На сегашното хората не му харесват две неща:

- наличието на Union Jack, което създава впечатление за английска колония.

- много прилича на австралийското.

Австралийците винаги трябва да са замесени:)

През 2005 е имало някаква инициатива да се съберат 270000 подписа, за да се направи референдум за смяна на знамето, като предлаганият флаг е бил стилизиран бял папратов лист на черен фон (което пък малко навява на Веселия Роджър). Обаче са събрали едва една трета от подписите. Сегашното семпло предложение на министър-председателя Хелън Кларк е просто да разкарат Union Jack и да остане само южният кръст. Интересно дали Кралицата има мнение по въпроса:)

Малко информация за флаговете на Нова Зеландия и Австралия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Flag_of_New_Zealand

http://en.wikipedia.org/wiki/Flag_of_Australia

65535. Не. Excel 2007 казва 100000. Ма как хубаво го е закръглил, а?

Всички днес се вълнуват от намерения бъг, а за Майкрософт си остава резила. Намерили са 12 произведения, които трябва да дават 65535, а те връщали 100000 като резултат. Още по-лошо, ако това произведение е в клетка A1 и зададеш А2=А1 * 2, излиза 130070, но ако А2=А1 + 1, излиза 100001:) Не бъг, ами feature направо:)))

То бива грешка в изчисления с плаваща точка, ама чак пък толкова. Всички офис служители да си прегледат пак сметките от последната година:)

Ето го и постинга в тийм блога на Excel:

http://blogs.msdn.com/excel/archive/2007/09/25/calculation-issue-update.aspx

Малко по-долу се заформи интересна дискусия, та си зададох въпроса как всъщност се измерва учителския труд. Тук оставям настрана понятия като отговорност, харизма, култура и т.н., които така или иначе са неизмерими, а трябва да ги има у всеки учител. Учителите ми в гимназията си тръгваха от училище заедно с нас т.е в 12:30. Ако са имали плътна програма - от 7:30 - това прави 5 астрономически часа, от които 1 час се сглобява от междучасия. Ако приемем, че си подготвят уроците за следващия ден (малко ме съмнява) или проверяват контролни например, това колко време отнема? Светльо твърди в долния пост, че астрономическият час не бил удачна мерна единица. Защо?

Сега ще се опитам полуматематически, полуикономически да дефинирам друга мерна единица - ученикочаса - брой ученици за учебен час т.е. един час с паралелка от 19 човека е 19 ученикочаса. Това го дефинирах така, защото има значение дали се преподава на 2 или на 20 (по данни от МО минималния брой ученици в паралелка е 18, а максималния - 26). Какъв е оптималния брой ученикочасове на седмица за един учител? А колко е реалния брой ученикочасове за учител сега?

Следващия момент е извънкласната работа. Тя пропорционална ли е на броя ученикочасове в клас? А колко е?

Питам се просто.

Между другото, разгледах националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Има такъв документ, има си трески за дялане, но като цяло е смислен. В него има секция “Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя”, както и “Оптимизиране на училищната мрежа”. Второто ще рече затваряне на училища. Те затова и учителите искат просто заплати, а не изпълнение на програмата. На всички им е ясно, че 300 лв заплата е малко, а 100% увеличение е много. Нека го измъдрят някак постъпково като го обвържат с някакви условия. Примерно 30% сега, 20% за началните учители, ако седмокласниците се справят добре на изпитите, 20% за гимназиалните, ако матурите покажат добри резултати и т.н. И да ги диференцират заплатите в един момент.