Gregory’s Blog

Поради технически проблеми чак сега си източих снимките от телефона.

Милфорд Саунд отдалече - spooky

… и отблизо

Озъбеният самолет, от който скачахме с парашути

Клони

Пролет в Крайстчърч

Едно за теб, едно за мен

Акароа (не са глупави французите, знаят къде да се заселят)

Нарцисите на Крайстчърч

Лалетата на Крайстчърч

Фолксвагените на Крайстчърч

Скейтбордът е станал толкова популярен, че скоро очаквам еволюционни промени - бебетата да се раждат с малки скейтбордчета. Освен спорт обаче скейтбордът е и философия, и начин на живот. А когато прекалено много хора започнат да изповядват твоята “уникална” философия, ти се опитваш да се разграничиш по някакъв начин. В борд магазините тук, освен стандартния скейтборд се продава и лонгборд, който май се използва повече за придвижване, отколкото за трикове. Днес обаче видях едно момче да кара нещо по-различно - две плоскости, за всеки крак по една, свързани по някакъв начин, а отдолу имаше по едно колелце под плоскост. Наричало се снейкборд. Всъщност беше смешно как научих имената на тези два борда. Питах Кейд какъв е този скейтборд, който се движи като “snake”, а той вика “Ми snakeboard”. “Добре де, а онези дето са long, как се наричат?”, “Ми longboards”:)

Да не забравяме и фингърборда. Аз имам такъв и не знам какво да го правя:)

Хора, глъч, шарения - Куба стрийт, Уелингтън. Има две шопинг улици в Уелингтън - Ламбдън кей и Куба стрийт. Ламбдън е стандартната централна улица като във всеки град. Куба стрийт е място от друго измерение. Хората там са млади, весели и странно облечени. Има магазини за фланелки с хитри надписи и картинки, има евтина храна и бира, има врати, които отвеждат в скрити клубове, има и плакати за всички изяви по тези клубове. Има и магазини за дрехи втора употреба, но не от някаква стерилна немска мода, ами от онези, странните, чрез които можеш да изразиш индивидуалност. Улицата е къса, но всеки път откривам нещо ново. Прекрасно място за съботно мотаене.

Нина ми изпрати СМС, който съдържаше 5 лоши новини. Падаха се по около две думи и половина на новина.

Не искам да се връщам, там бъка от лоши новини:)

Използвам известната мъдрост, че момчетата се различавали от мъжете по цените на играчките си, за да споделя с какви “играчки” бих искал да си играя:

1.Playstation 3/WII - бях геймър в 6 клас, когато ние имахме Правец 8, а другите нямаха. Изкаравал съм часове на Каратека, Заекът, Змията и Wolfenstein. В по-късни години харесвах Warcraft 2, Starcraft не толкова, Tycoon Transport, Heroes и червеите. Не съм играл на компютърни игри от години. Нещо обаче е възкресило желанието ми за видеоигри напоследък, а и конзолите от последно поколение са много хвалени.

2.LCD TV 42” - окьоравях напоследък, взех да недовиждам субтитрите на телевизора. От двете възможности, по-голям телевизор или очила, избирам телевизора:) Освен това игрите от първа точка ще изглеждат по-добре:)

3.Личен лаптоп - свърши ерата на десктопите. Друго е да си лежиш в леглото и да си програмираш на воля:)

4.Home Cinema - нещо голямо, мощно и безжично. Да може да се свързва с телефон, ипод, компютър, телевизор и конзола. Измислиха ли вече такива? Искам да си пусна концертите за пиано на Рахманинов така, че съседите да се обадят на Гражданска защита.

5.DSLR - на тате “Зенит”-а, ама в 21 век. И чантичка с обективи.

6.Колело - ама хубаво.

7.Часовник - единственото бижу на мъжа. Пресечна точка на наука, механика и изкуство. Най-добре да е ръчен и сертифициран хронометър. Благородните метали никога не са ме блазнили, така че не държа на тях.

8.Кола - дефиницията ми е женска - да е спортна, но семейна, да е бърза, но комфортна. Да е секси!

Списъкът зависи от настроението ми, но тези са сравнително постоянни позиции в него.

Учудвам се на скромността си между другото - даже не докарах бройката до 10:)