Както и да е. Важното е, че в следващите две седмици няма да пиша.
Чао!
Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder, treason and plot,
I know of no reason why the gunpowder treason
Should ever be forgot.
На 5 ноември 1605 един тип на име Гай Фоукс се опитал да взриви английския парламен с 36 бурета с барут, като така изчисти цялата протестантска аристокрация и се даде път на католицизма. Атентатът е осуетен, а Гай Фоукс е хванат с горящата факла, точно преди да запали фитила.
По случая е останала горната песничка, а денят е неофициален празник на фойерверките. В Нова Зеландия много се вълнуват, защото четирите дена около 5-ти ноември са единствените дни, в които е разрешена продажбата и паленето на фойерверки, които даже са ограничени като размер и мощ. Нямах достатъчен набор от думи да опиша на колегите, какво се случва по Нова Година в градовете в България:)
Гай Фоукс има и принос за съвременния английски език. Думичката “guy” за мъж идва от неговото име и става популярна с времето.
Днес обаче излезе една история за някакъв пенсионер, който заел $30000 на приятеля си и му станал гарант на заем за $16000. Приятелят му фалирал и сигурно вече не са приятели, защото нашия човек хем остава без пари, хем трябва да плаща заема на другия:) Него пък го дали по някоя си телевизия и му учредили сметка за подпомагане. За да се подпомогне, човекът сега продава някакъв остарял лимон с шарка по кората под заглавие Virgin Mary Lemon. Нещо обаче не хваща дикиш, защото последната оферта е “само” $22: http://www.trademe.co.nz/Antiques-collectables/Other/auction-124199671.htm
Само да питам кой плаща? Да не се окаже после, че ние плащаме, а?
Онлайн присъствието на ББ и БА клони към минус безкрайност. ББ това байтове и битове не признава. Само битите важат. Официално присъствие няма, но сайтове с критики и шутки по негов адрес не липсват. Както и една сводка в полицейски стил, която ако е истинска, би трябвало да ни тревожи.
На БА някой му е казал да пише блог все едно си пише със съветско другарче. Тук има кратък коментар по темата. С изненада установих, че Бригадир има и биография в Уикипедия. Скоро писах, колко е яко да имаш биография в Уикипедия. Е, неговата е такава, че аз не бих се чувствал яко на негово място:)
Въобще седя си аз на 20000км и гледам сеир. В Нова Зеландия също имаше местни избори скоро. Нямаше плакати, предизборни концерти, онлайн присъствие - нищо. Само един дървени табла по ъглите на кръстовищата с усмихнати чичковци и лелки и “Vote for …”. Един се беше направил на оригинален и сложил някакъв цитат на Бил Гейтс, че ако той стане кмет, чичко Бил щял да премести HQ на Microsoft в Уелингтън. Гласуването между другото ставаше по пощата - получаваш бюлетина и до някакъв срок трябва да я изпратиш обратно. Добре, че си нямат Кърджали в Нова Зеландия. И още - гласуваш там, където живееш и там, където имаш имот. Това е хитро - интересно дали може да промени резултатите в морските райони на България, ако се въведе като практика.
От мен толкова за тези избори. Това е постингът с най-много линкове на глава от населението:)
Молба
от Григор
Уважаеми богове,
Моята съпруга и аз планираме кратко пътуване из северния остров на поверената Ви Аотеароа (Нова Зеландия). Поради тази причина Ви моля за следното:
- В посочения период Рангинуи (Бащата Небе) да не изразява любов към Папатуанаку (Майката Земя) чрез обилно проливане на сълзи (валене на дъжд).
- В посочения период Папатуанаку (Майката Земя) да не се гъне и разтриса от силна любов (земетресения) към Рангинуи (Бащата Небе).
- В посочения период Тафириматеа (Бог на времето) да не изразява ярост от раздялата на майка си, Папатуанаку (Майката Земя) и баща си, Рангинуи (Бащата Небе) чрез свикване на всичките си деца (облаци и ветрове от всички посоки на света). Синът му, отговарящ за попътния вятър, не влиза в горната категория.
Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена!
Киа Ора!
Дж. К. Роулинг хвърли в смут феновете на Хари Потър, като каза, че през цялото време е мислела Дъмбълдор за гей. След като се окопитиха, те решиха, че това е страхотна идея, която помагала на децата да развият толерантност към гейовете.
Един мой любим виц по случая:
“Дядо и дете отиват на цирк. Излиза фокусника и детето казва:
- Дядо, виж, вълшебник.
- Хм, вълшебник. Педераст! Едно време какви педерасти имаше - вълшебници!”
Откакто свят светува хората все драпат да се качат нагоре по социалната стълбица. Същото е и в онлайн света. Едно време бяха потребители и админи в IRC. Ламери, админи, програмисти, дизайнери, хакери - всеки се бори да докаже, че е нещо повече ’у Интернетя’. Напоследък се заговори за блогъри и елитни блогъри:) Всички те обаче духат супата - днес има нов върховен онлайн статут - биографията ти да е в Уикипедия.
Някой да се похвали?
Слязох до Queens Wharf, където клубът на любителите на Vauxhall си бяха направили изложение с ретро коли от тази марка. Имаше много стари…
…и много секси коли
Тъпото при ретро колите е, че колкото и яко да изглеждат отвън, отвътре са по-зле и от стар Москвич. Толкова по философския въпрос за формата и съдържанието.
Продължих по крайбрежната алея до градския плаж:
Ако не си личи на снимката, плажът е 20 х 5 метра. Сигурно през лятото хората лягат на два етажа:)
Mt Victoria е една от хубавите части на града. Строежите са поплъзнали по хълма и има интересни архитектурни решения като това:
Обърнете внимание на стаите, които са под голямата тераса и сякаш са изсечени в скалата.
Хълмът ме измори. Не очаквах да е толкова стръмен и горе бях вир вода. Всъщност това си беше живо планинско качване - по нищо не личеше, че съм в центъра на град - естествени гори, поляни и склонове с утъпкани пътеки. Вятъра пък беше толкова силен, че можеш да се облегнеш на него без да паднеш. Всъщност така е от месец насам.
Казват, че гледката от Mt Victoria била най-хубавата гледка в Уелингтън. Затова са и направили наблюдателен център. От него се вижда централната градска част (като от пощенска картичка)…
… и по-далечните заливи с летището
Пистата е в най-тясната част и на мен продължава да ми е чудно, как кацат успешно самолетите:)
Разходката продължих по традиционните ми съботни маршрути и места - Куба Стрийт със странните си хора, турската дюнерница с дюнерите, които са сладки от морковите в тях, Старбъкс с лек сладкиш и хубав чай и магазина за чай, в който мирисах поне дузина чайове. Толкова.
Уелингтън не е чак толкова специален, но като всеки град си има хубавите места.
Ъпсуртна стана и историята с даскалите. Какво разбрах от цялата история? Стана ясно, че стоте процента няма да минат и няколко дни се размяташе едно число 650. Седнали там на седенката, попреговаряли министри, синдикати и даскали и уж заковали на 650. После синдикатите и даскалите се върнали и казали “Ми то стана грешка, ние тези 650 ги мислехме за онези 790″ и развалили заверата. Нали правилно съм разбрал?
Що ми се струва, че учителите се прецакаха този път. 650 звучеше приемливо за всички - те получават сериозно увеличение, обществото няма да ги гледа много злобно, а правителството няма да ни докара обещаната хиперинфлация. Що им трябваше първо да приемат, а после да отказват? Как може три седмици да стачкуват и накрая да кажат, че са сгрешили в изчисленията? Игрички некви се играят, но да видим кой ще е прецакан най-накрая - учители, правителство, общество.
Моите лични настроения по време на стачката варираха от ‘Ебати наглите’ в началото, през ‘Абе щом толкова стачкуват, сигурно наистина са зле’ през втората седмица, до ‘Ебати наглите’ след последната изцепка.
