Gregory’s Blog

В неделя Гея беше поканена на рожден ден в “Дънкин Донътс” на Попа. Тя се развалнува, защото хем обича такива мероприятия, хем пък е в нова група и още не се познава с децата много добре. Детската суета си каза думата и тя се облече с пола, бял чорапогащник и розови велурени ботуши до под коляното. Тръгнахме да изизаме и аз и казах да не ходи както го прави обикновено - с подскоци, подтичвания и т.н., а да внимава къде стъпва, за да не изкаля ботушите преди да стигнем до празненството.

Минахме едва пет метра, когато видях, че целите и ботуши са кални, а чорапогащника беше изкалян на сгъвката на коляното. Последва преобличане и преобуване. Вчера Нина ми каза, че чорапогащникът не се е изпрал нито в пералня, нито след накисване в белина. Още ми е мистерия, как Гея успя да се изкаля така, при положение че за първи път наистина вървеше не като полуопитомена маймунка, а като млада дама, макар и пет метра.  

В понеделник си взех костюма от химическо. В сряда го облякох за първи път, а в сряда по обяд панталонът вече беше готов за ново почистване.

София е ужасно мръсен град. Човек го усеща по уж дребни признаци като изкаляни обувки, изкаляни панталони, черната пепел по терасите. Да де, ама ако в момента в града се разхождат два милиона чифта изкаляни обувки , май имаме сериозен проблем и той не е само естетически.

И за да избегна коментари от рода “Ми вали, затова е кално” само ще добавя нещо, което казах на Нина, когато се върнах от Нова Зеландия. В Уелингтън също валеше. В Уелингтън валеше толкова, че хората бяха построили навеси по някои тротоари. Само че в Уелингтън водата в локвите беше бистра и не оставяше кални петна по дрехи и обувки.