Gregory’s Blog

Всичко започна с неуспешна тренировка в “Спарта”, които вече четвърти ден нямат топла вода!?! Та се отказах от тренировката и пристигнах в офиса в 7:15, което ми се случва сигурно за пръв път. По това време само чистачката се вихреше вътре. Към 7:40 дойде първата колежка, а един час по-късно (8:40) офисът е вече почти пълен при официално работно време от 9:00…

Повечето, ако не и всички колеги, които дойдоха преди 9, са всъщност жертви на трафика. Част от тях идват по-рано, защото ги возят и те се съобразяват, други предпочитат да шофират в по-ненатоварено време и да намерят място за паркиране. От цялата работа печели компанията, защото те така или иначе няма да си тръгнат преди 18:00, а в допълнителното време, което изкарват в офиса, може би даже поработват нещо. Навсякъде изчисляват колко за загубите от трафика, а възможно ли е да има и обратен ефект?

Ето как се пързалят децата в квартала:

Това под снега е кола:)

Michigan Lake Superior State University публикува традиционния си списък от забранени думи. Списъкът се обогатява чрез предложения през цялата предходна година и съдържа думи, които са изгубили смисъла си поради прекомерна употреба или думи, които просто имат глупаво съдържание. Част от думите са:

webinar - комбинация от web и seminar;

organic - прекомерно използвана за описание не само на храни и атрикули, а и за описание на човешко поведение, както и за описание на нещо, което е естествено;

post 9/11 - без коментар. Американците явно още се хващат на този лаф;

X is the new Y - Шоколадът е новия секс. Сексът е новия шоколад?!?! WTF! Женските списанийца много си падат по това безсмислие;

sweet - готино, яко. А как да кажем сладко?

random - Нищо не значещ тинейджърски паразит - “‘This random guy, singing this random song…It was so random. Grrrrr”.

Пълният списък и коментарите по него са тук.

Кметът изчисти снега по улиците и хилядите софиянци, които имат четири гуми вместо крака, се кротнаха.

А ние, пешеходците, какво да правим?  Подлеза на бул. “България” и бул. “Тодор Каблешков” стои непочистен от три дена. Хиляди хора минават оттам за да се доберат до спирките на трамвая или до Билла, а тази сутрин снега вече е вклинен и замръзнал по стъпалата, от които се подават само ръбчетата, колкото да ти пръснат мозъка при падане. Кой знае колко бабички са си оставили костите там, опитвайки се да се доберат до магазина.

И не е само подлеза. Снегорините минали и избутали снега на купчини по краищата на улиците. Да де, ама хората трябва да ги пресичат тези улици, поне на кръстовища.

Много готин коментар почти по темата има и Светлина - Жълтурчето тук.

Франция и някой немски провинции забраняват пушенето в заведения. Страхотно! Дано някой ден стигне и до България.

Един от парижките ми спомени е за смърдящо кафе до хотела, с фасове по целия под. Това ми беше второто излизане в чужбина и го намирах за очарователна странност. Сега пък научавам, че димът в кафетата бил символ на интелектуалната атмосфера за французите.

След Нова Зеландия, където забраната важи от три години, обаче имам проблеми със заведенията. Гледам да поръчвам малко, да ям бързо и да изчезна още по-бързо. Без да отварям темата за личните свободи, само да кажа, че вярвам, че smoke-free заведенията за много по-приятни от тези, в които се пуши.

Има броени часове в годината, в които София изглежда добре. Това е когато натрупа снегът и още не е разчистен и не е почнал да се топи. Снегът сякаш затрупва не само физическата мръсотия. 
Честита Нова Година!

Годината за мен мина под знака на пътуванията. Навъртях няколко хиляди километра до Варна и обратно, направих 34 полета, отидох до Щатите и до другия край на света (Нова Зеландия), имахме Коледа във Виена. Пътуванията хранят любопитството ми как живеят другите хора и защо те така.

2007 се оказа и година на екстремните преживявания. Научих се да карам сноуборд, скачах с парашут, с бънджи и със Zorb. Карах колело из дивни планини и обикалях с каяк девствени плажове.

Намерих нови приятели, поднових връзки със стари, оталечих се от други. Имам блог. Задълбочава ми се социопатството. Мисля, че търся някаква точка на баланс у себе си, но за момента не успявам. Продължавам да залитам в различни  посоки, но пък така е по-забавно. Искам по-спокойна 2008!

Рапорт даден!

Пожелавам ви весело посрещане на Нова Година, а каква ще е тя си зависи само от нас.

Първи впечатления - студ и лудница. Оказах се нищо неподозиращ на централната търговска улица в събота следобяд преди Коледа. Няма такава лудница - варварски тълпи, които опустошават всичко, през което минат. Всеки човек върви в комплект с една или повече маркови торбички. Гледаш ги и си мислиш “и аз трябва да си купя нещо, ей така, за да съм в погото”. Май на това му викат коледен дух. За момента удържаме положението. Не е така със студа обаче. Прогнозата е за -5 среднодневна температура, без изменение за следващите дни. Студът е кучешки, не те стоплят ни шал и шапка, ни коледна треска, ни дявол. Просто се налага да влизаш по магазини, кафенета и музеи през петнайсетина минути. Добрата новина е, че няма вятър.

Цяла Европа, Русия и част от Китай са се изсипали тук. Българите също са много и се познават отдалече. За съжаление.

Хостелът е страхотен - чист, приятен, удобен и топъл. Има награда за най-добър хостел в света и безплатен интернет. Какво повече му трябва на човек:) А, да, и се казва wombat’s. Преди 2 месеца не знаех, че има такова животно, а сега го споменавам почти ежедневно:)

Рано сутринта в събота тръгнахме за Виена. Смешното беше, че пътуването ни беше съпътствано от серия от комични недоразумения, които само ни развеселиха. Първо уверено слязохме на 2-ри терминал на летището и чак тогава разбрахме, че всъщност сме за 1-ви. Там се чекирахме с едни от първите и седнахме да чакаме някой да пусне скенерите и да си минем по процедурата. Изчетохме по един вестник преди да се усетим, че точно тези скенери явно няма да ги включат и се изнесохме в другия край на терминала, където минахме почти последни.

Седнах да чета “Капитал”, докато ни обявят полета. Сортирах всички брошури и ги засилих към кошчето за боклук. Десет минути по-късно се усетих, че в размаха си съм изхвърлил и “Капитал Light”, та ходих да си го вадя - смешна картинка. В самолета пък седнахме на грешен ред. Проявих се като заплес от класа, но в крайна сметка стигнахме до хостела си от първи опит. Нормално не съм такъв, явно наистина разпускам.

По Коледа, освен всички други скрити лудости на човека, се открива още една негова - свръхцоциалност - да се събираме, да си общуваме и да пием заедно в големи групи като за последно. Айде нема нужда! За петък беше планирано неформално напиване с отдела. Да, ама ми дойде прекомерно. Оттеглих се бързо и без обяснения, тоно както и Нина е направила. Направихме си среща вкъщи по нормално време - нещо, което не ни се е случвало отдавна. Вечерта беше тиха, топла, вкусна, усмихната и любовна. Това май вече се води за алтернативно изкарване на празниците.