Gregory’s Blog

Франция и някой немски провинции забраняват пушенето в заведения. Страхотно! Дано някой ден стигне и до България.

Един от парижките ми спомени е за смърдящо кафе до хотела, с фасове по целия под. Това ми беше второто излизане в чужбина и го намирах за очарователна странност. Сега пък научавам, че димът в кафетата бил символ на интелектуалната атмосфера за французите.

След Нова Зеландия, където забраната важи от три години, обаче имам проблеми със заведенията. Гледам да поръчвам малко, да ям бързо и да изчезна още по-бързо. Без да отварям темата за личните свободи, само да кажа, че вярвам, че smoke-free заведенията за много по-приятни от тези, в които се пуши.

Пушачите щели да ги вписват в червената книга в Нова Зеландия. Това е шега, в която има известна доза истина. В Окланд в момента се провежда Oceania Tobacco Control Conference, на която новозеландците се отчитат за почти трите години, откакто са забранили пушенето във всякакви затворени помещения(изключение правели затворническите килии:) и някои други). Сред цялата патетика се открояват три по-важни неща:

- Ограничилите или спрели пушенето пушачи в резултат на забраната били повече от очакваното. Българите пушачи, с които съм тук, за два месеца сериозно са намалили цигарите, защото са скъпи, защото ги мързи да излизат чак навън и защото навън е студено:)

- Според Hospitality Ассоciation, която представлява хотелите, заведенията и т.н. и която се опъвала най-много през 2004, въвеждането на закона в сила не се е отразило на приходите.

- Намаляло е пушенето при тинейджърите, защото то вече не било толкова атрактивна дейност на възрастните. Все пак пушещите пред офис сгради и заведения изглеждали miserable и това не било cool.

Пушенето е забранено във всички закрити помещения в Нова Зеландия. Това адски много ми харесва. Заведенията стават много по-приятни места за посещаване. Пушачите трябва да излизат навън. От една страна е кофти за тях, защото навън е студено или пък е далече - от офиса например трябва да се слязат девет етажа и да се излезе извън сградата. Погледнато от друга страна пък те имат възможност да се сприятеляват седейки изолирани извън заведението. А и понякога мързелът надделява над пристратеността и те не излизат навън. По този начин ограничават и цигарите. Ще е хубаво ако това проработи някой ден и в България.

След като обявих това като кауза на блога, ще дам малко обяснение защо го правя. Мислех да пусна много силен пост, в който всяко изречение да почва с “мразя” с главни букви, но реших, че само ще изгоня пушачите от скромната аудитория на този блог. А нещата, които смятам да пиша под този таг, са предимно за тях. Затова ще се опитам по-умерено да споделя личната си мотивация, макар и непълно.

Вярвам, че е едно от хубавите неща във възпитанието ми, е пълното отрицание на пушенето.

Вярвам, че пушенето е нездравословно и долнопробно занимание.

Не ми харесва мириса на дима, още по-малко, когато мирише нечий дъх или дрехи.

Вярвам, че времето, изгубено в пушене, може да се употреби в пъти по-полезни и интересни занимания.

Не вярвам в ехидността на пушачите, когато отговарят, че пушат, защото така им харесва. 

Не вярвам, че пушенето успокоява нерви.

Не вярвам, че кафето е по-вкусно с цигара.

Не вярвам, че пушенето е социално занимание.

Не вярвам, че пушенето те прави пич/ка.

Не ми харесва да ме набутват на най-гадните места в заведенията, защото това са кътовете за непушачи.

Не ми харесва, че съотношението на места за пушачи и непушачи в заведенията е 9:1.

Мисля, че неуспелите да откажат цигарите са слабоволеви в най-лошия смисъл на думата.

 

Този блог има вече кауза. Каузата е No Smoking. Ще издирвам и публикувам материали срещу цигарите, дима и пушачите под този таг.

Засега толкова, очаквайте включване.